Джордан се подпря на лакът и извика:
— Какво има?
Момичето се върна на леглото с отворена бутилка бира. Отпи от нея и предложи на Джордан. Той приглади краищата на мустаците си и поклати глава.
— В умивалника има хлебарка — каза възмутено момичето.
— Надявам се, че не си я подплашила с твоите крясъци.
Момичето направи гримаса, после седна на крайчеца на леглото. Вдигна единия си изящен крак и се намръщи, като видя полепналата по него мръсотия при кратката разходка до хладилника. Синята памучна риза се свлече прелъстително от рамото й, докато извиваше елегантния си глезен, за да разгледа стъпалото си. Беше към двадесет и пет годишна, със съвършено тяло, без никакъв дефект. Джордан придърпа чаршафа нагоре, давайки си изведнъж сметка за сивите косми на гърдите си.
— Не съм добър домакин — призна той.
Хванала крака си, Аманда плъзна критичен поглед по стените на слабо осветеното жилище. Стаята беше подредена, но Джордан никога не се бе опитвал да я разкраси. На стените висяха няколко театрални афиша. Все се канеше да ги сложи в рамки, но краищата им вече се бяха измачкали около кабарчетата, с които бяха закачени. Иначе оскъдно мебелираната стая беше много функционална. Но стените, някога бели, сега сивееха, а мазилката се бе надигнала под прозорците и около пукнатините на тавана на приземното жилище.
— Не си ли участвал в телевизионни сериали? — попита Аманда.
— Два сезона. По Ен Би Си — каза той.
Момичето пусна крака си и взе бутилката, като избърса дъното й с ризата на Джордан.
— Сега играеш в сапунени опери, нали?
Джордан се замисли и отговори:
— От около три години.
— Какво си правиш парите тогава? За наркотици ли ги даваш? — попита тя.
Джордан се стресна от толкова откровения въпрос.
— Не. Не вземам наркотици — каза той.
Аманда кимна и пак се огледа.
— Кой знае защо си представях, че живееш в нещо малко… хм-м-м, нали разбираш, по-ново — каза тя. — Може би в кооперация в Уест Сайд. Ако аз някога участвам в сапунена опера, точно в такова жилище ще живея. Ще инвестирам в недвижима собственост, изобщо няма да се помайвам.
— Недвижимата собственост е добра инвестиция — каза учтиво Джордан. Поколеба се малко, гледайки замислено гъвкавото тяло, спокойно изложило се на показ под старата му риза, после стана от леглото и обу един памучен панталон. — Ще направя кафе. Искаш ли малко? — попита той.
— По това време? Няма да мога да заспя. Трябва да изглеждам добре утре. Имам прослушване. Не помниш ли, че ти казах?
— О, да — отвърна Джордан, застанал до умивалника да напълни чайника с вода. — В Манхатънския театрален клуб.
В леглото прекара добре с нея. Тя беше активна, опитна и делова, каквито обикновено са по-младите жени. Но сега не му се говореше, а усещаше, че тя се настройва за опознавателен разговор, който едно време се водеше преди да се стигне до леглото. Преди около месец двамата правиха запис на една пиеса, а снощи той попадна на нея в Монтанас Ив, където влезе да изпие една бира и видя, че тя яде хамбургер в компанията на двама хомосексуалисти.
— Та какво, значи, направи с парите? — попита Аманда.
Джордан потисна въздишката си и сложи филтър на каната за кафе.
— Имам една селска къща в окръг Грийн. Повечето от свободното си време прекарвам там. Напомня ми за дома.
Аманда стана от леглото и започна да се разхожда из апартамента. Вглеждаше се в заглавията на книгите и хвърляше разсеян поглед на разни документи и на програми на пиеси.
— Долавям нещо в говора ти — каза тя. — Откъде си?
— Тенеси.
— О-о — възкликна тя. — Аз съм от Сан Диего. Сигурно ти се струва странно, че съм дошла в Ню Йорк, след като съм била толкова близо до Лос Анджелис. Исках обаче да се занимавам със сериозен театър и да изуча занаята както трябва, нали разбираш. А и тук наистина ми харесва. Харесва ми, че е толкова динамично.
— Сигурна ли си, че не искаш кафе? — попита Джордан, наливайки си горещо кафе в голяма чаша.
— Не, не искам — отвърна тя. Стовари шумно бутилката от бира върху едната стереоколона и съблече памучната риза. — Трябва да вървя. — Вдигна копринената си блуза от протритото персийско килимче и я изтърси. После я облече.