Джордан се обърна точно навреме, за да види как малките й, изящни гърди изчезват под скъпата материя.
— Тръгваш ли? — попита той.
Аманда се вмъкна във впития по краката й панталон и седна на един стол с права облегалка, за да обуе ниските ботуши от змийска кожа.
— Прослушването е утре рано сутринта, а всичките ми гримове и други работи са у дома.
— А-ха — възкликна внимателно Джордан, за да не издаде облекчението си. — Е, много се радвам, че те срещнах снощи. — Това беше вярно. Наистина се радваше. Но също така се радваше, че през останалата част от нощта ще бъде сам, че като се събуди, няма да трябва да води неловки разговори или да се чуди с какви изрази да коментира случилото се.
Аманда извади от чантичката си кръгло огледалце и се взря в него, облизвайки устни с език. След това прокара зигзагообразно пръстите си с лакирани нокти през буйната коса, сякаш използваше дълъг дървен гребен.
— Страхотно изглеждаш — капа искрено Джордан. Изведнъж си даде сметка, че леко е напълнял в кръста и скръсти ръце на гърдите си.
— Беше приятно — каза тя. — Може да го повторим някога.
— Ще ти се обадя — отвърна той.
— Мисля, че ще съм свободна този уикенд.
Джордан усети, че тя се опитва да решава вместо него и ловко се измъкна с дежурното извинение.
— Аз ще гостувам на моя агент в Хамптънс. Иска да ме запознае с някои хора.
— О-о — каза Аманда, кимайки разбиращо. Отиде до библиотеката и взе гривните, които беше оставила там. Вгледа се в снимката в картонена рамка, подпряна между будилника и един пепелник. — Виждам, че си падаш по младите — заяви иронично тя.
Тъмните, почти помръкнали очи на Джордан светнаха.
— Това е дъщеря ми. Красива е, нали?
— Бил си женен?
— За кратко. Преди много години. Казва се Мишел.
Аманда взе снимката и вдигна високомерно глава.
— Сладка е. Но тая коса… Има нужда от едно хубаво подстригване. Мога да я заведа в моя салон. Ще я направят чудесно. Кажи ми, когато пак ще идва в Ню Йорк.
— Не знам — каза той. — Аз обикновено я водя на риба.
— На риба? — Аманда се разсмя, сякаш това беше най-нелепото нещо, което някога е чувала.
— Ходим в провинцията. Тя обича да лови риба — сви рамене Джордан.
Аманда остави снимката и пристъпи към него.
— С отвратителни червеи? Не мога да повярвам. — Тя обърна лице към него и прокара пръсти по голите му гърди.
Джордан изведнъж усети, че стомахът му неприятно се свива от кафето и от напрежението, възникнало след случайната им среща. Винаги се чувстваше неловко, след като моментното увлечение преминеше.
Наведе се да я целуне и усети, че Аманда не бърза да отлепи устните си от неговите. Надяваше се обаче, че тя няма да размисли и да остане.
— Искаш ли да се върнем в леглото? — попита Джордан.
Аманда поклати глава, доволна, че той е задал въпроса.
— Не мога. С теб изобщо няма да мога да си взема дозата сън за красота — каза тя и се запъти към вратата, която Джордан отвори, оглеждайки коридора, боядисан в жълтеникав цвят и покрит с износен линолеум.
— Имаш ли пари за такси? — попита той.
— Разбира се.
Джордан пак я целуна, този път с повече чувство. Сега, когато тя наистина си тръгваше, парфюмът и формите на тялото й отново го възбудиха.
— И късмет утре — пожела й той.
Тя прокара език по горната му устна под мустаците и каза:
— Ще ти се обадя да ти разкажа как е минало.
— Защо не изчакаш една минута? Само ще си сложа някаква дреха и ще изляза с теб. Искам да съм сигурен, че ще хванеш такси.
— Ще се оправя — отвърна тя. — Аз съм само на една пресечка оттук на Шесто авеню.
Той видя, че тя се зарадва на предложението му и каза:
— Не, по-добре почакай.
— Южняшки кавалер — измънка тя, но всъщност се засмя.
Страхотен кавалер, няма що, помисли си Джордан, докато разравяше купчината дрехи на стола, за да измъкне панталон и памучна риза. Едно време се смяташе, че ако спиш с момиче и не се ожениш за него, значи си негодник. Сега, ако след като си свършил с нея, я изпратиш посред нощ до ъгъла, те смятат за герой.
— Готово, хайде да вървим — каза той, нахлузвайки мокасините си. Докато затваряше вратата зад гърба си, телефонът в апартамента иззвъня. Двамата с Аманда се спогледаха. После той погледна часовника си. — Наближава два часът — каза Джордан и усети, че потръпна от някакъв страх. — По-добре да се обадя.