— Да. Бях навън да хвърля няколко топки на Грейсън. Да го загрея за големия мач. Дявол да го вземе, колко е задушно днес.
— Защо не си оставиш сакото? — попита Лили, макар че знаеше предварително отговора.
— Там ще има хора, с които сключвам сделки — обясни Пинк.
— Мисля, че те предпочитат да си имат работа с човек, който изглежда по-представителен.
Той прекоси кухнята и опита глазурата.
— Я, чакай. Мисля, че ти дължа четвърт долар за тая работа — каза той и намигна на Мишел, която направи гримаса. Тя беше запозната с целия репертоар от закачки. За разлика от Пинк, Мишел смяташе, че е хубаво майка й да си има работа.
— Хайде да тръгваме — каза решително Лили. — Защо не извикаш Грейсън, можем да го закараме.
Пинк отвори задната врата и извика:
— Идвай, мойто момче. Отборът тук има нужда от теб, за да влезе във форма. — Извърна глава и обяви: — Идва. — После пак се обърна към вратата и не отмести поглед, докато Грейсън не се появи и не се шмугна край баща си.
Грейсън носеше името на баща си и беше всъщност Грейсън-младши, но Пинк беше получил неособено благозвучния си прякор още от люлката и изглежда никой никога не го бе удостоявал с истинското му име. Той се бе заклел, че синът му няма да има същата съдба като неговата и отказваше да използва дори съкратената форма на името му — Грей. Но Пинк нямаше защо да се тревожи. От самото начало елегантното име се оказа напълно подходящо за момчето и остана неопетнено от каквито и да било неприятни прякори. Въпреки горещия ден униформата на Грейсън не изглеждаше измачкана и влажна, гъстата му тъмноруса коса падаше естествено на широкото чисто чело. Той премигна няколко пъти с тъмносините си очи, за да свикне с тъмнината в къщата, после се олюля и се хвана за главата.
— Какво е това? — извика той. — Принцесата от приказките.
— Млъквай, Грей — каза Мишел.
— Мишел ще участва в пиесата — обясни Лили.
— А ти ще осигуриш на отбора шампионското място в окръга — каза сериозно Пинк докато заключваше задната врата, и пристъпи към сина си. — Всички важни хора на окръга ще бъдат там днес. Включително и президентът на банката, който по една случайност е председател на комисията по стипендиите на Ротари.
— О, Пинк, боже мой — възкликна Лили. — Та той е още в гимназията. Няма защо отсега да мисли за стипендия. И нали мачът се играе за удоволствие.
— Лили — започна търпеливо Пинк, — в случай че не си забелязала, това е мачът, за който се готвим цяло лято. Точно този мач. Ако го спечелим, ставаме шампиони на окръга. Да не говорим, че Стърлинг Гризард, президентът на банката, е играл на същата позиция като Грейсън, когато е бил в отбора на Фелтън преди години.
— Да, сър, аз имам намерение да спечеля — каза Грейсън.
— След мача иди при Стърлинг и му се представи. Аз ще бъда там и ще подготвя почвата. Той трябва да знае кой е звездата на отбора.
Грейсън кимна и заподхвърля лениво топката, посрещайки я с ръкавицата, докато Пинк излагаше плана си.
— Защо зад всяко нещо трябва да има някакъв скрит замисъл? — попита Лили. — Мишел, вземи тортата и я занеси в колата.
Пинк закопча внимателно прилепналото по тялото му спортно сако и каза:
— Просто става дума за това да се държим любезно и общително, да се представим във възможно най-добра светлина.
Мишел вдигна предпазливо тортата и я отдалечи от розовата си рокля.
— Ами ако не спечели? — попита провлечено тя.
— Дръж, Мишел — извика Грейсън, преструвайки се, че хвърля топката на сестра си.
Мишел се стресна и извика „Грейсън“, но в гласа й прозвуча само престорен ужас. На петнадесет години Грейсън Бърдет беше вече такъв тип момче, на което всяко момиче, дори собствената му сестра, се радва, когато той се закача с нея. Грейсън се засмя, доволен от шегата си, и хвана подхвърлената топка с ръкавицата си, а мускулите на ръцете му заиграха под загорялата кожа, покрита с нежен мъх.
— Разбрано, сър — каза Грей. — Ще отида право при мистър Гризард, ще му се представя и ще му кажа, че съм син на най-търсената дама в целия окръг Крес, която е доставчик на кулинарни поръчки по домовете, а неговата банка е отпуснала заем на милата ми майка да започне бизнеса си. — И намигна на майка си.
— Това не го казвай! — извика Пинк.
— Той се шегува — каза Лили. — Хайде. Мишел, в колата ли са дрехите, с които ще се преоблечеш?
— Още не съм ги взела — отговори Мишел.