— Хайде, донеси ги — каза Лили. — Пиесата е първият номер. Трябва да си там навреме.
— Грей, ще вземеш ли това? — попита Мишел, подавайки чинията с тортата на брат си.
— Разбира се — отговори той, намести ръкавицата под мишницата си и добави: — Побързай!
Макар че тържеството щеше да бъде само на километър от къщата им, на никого и през ум не му минаваше да отиде до там пеша. В окръг Крес, ако възрастен човек вървеше пеша, без да е понесъл туба за бензин от или към някоя бензиностанция, значи беше луд. Пинк поддържаше петгодишния си олдсмобил в изряден вид, винаги измит и лъснат. И той действително се открояваше сред старите пикапи и очуканите лимузини, паркирани от повечето хора, дошли за празника, на зелената площ, която се използваше за паркинг близо до входа на Брайър Хил. И четиримата излязоха от колата и се спряха за малко, за да уловят празничната атмосфера и да видят познати лица. После поеха по склона към Брайър Хил Хаус.
Въпреки скромното си име голямата къща на Брайър Хил беше гордостта на градчето Фелтън. Плантацията Брайър Хил беше една от най-големите в Тенеси, но след Първата световна война собствениците нямаха възможност да поддържат повече къщата, а никой, който можеше да си позволи да я купи, не беше склонен да заживее в нея. Старата къща и земята около нея постепенно запустяха, докато накрая група амбициозни градски съветници успяха да възстановят сградата и да направят парк. Имотът беше голям и се поддържаше добре от местни доброволци. В центъра на вниманието обаче беше къщата, която се славеше със своите колони, балкони, трейажи за увивни растения и френски прозорци, а неотдавна беше и пребоядисана. Кметството нямаше средства да възстанови къщата и отвътре, затова хора с различни възможности бяха обединили усилията си да я ремонтират така, че да посреща нуждите на многото местни групи, които се събираха през всички месеци на годината, когато не се налагаше да се включва отоплението. Подобренията на практика се изразяваха в това, че старите дървени подове бяха покрити с не много скъп кафеникавооранжев мокет от изключително здрава материя и беше оборудвано кафене със сгъваеми метални столове и дълги маси, а останалата мебелировка беше осигурена с дарени вещи и обявени в каталози предмети за разпродажба. Макар че сега стаите на старата къща напомняха твърде малко за елегантните салони от славните дни преди Гражданската война, Брайър Хил Хаус отново бе мястото, където се събираше местното общество.
Лили ги въведе през отворената врата на голямата къща в прохладния тъмен вестибюл. Погледна часовника си и попита:
— В колко часа започва пиесата?
— След петнайсет минути — каза Мишел. — Трябва да отида да си заема мястото.
— Ние ще седнем — каза Лили. — Дай тортата на някоя жена в кухнята, като минеш оттам. И приятно прекарване.
Като поздравяваше приятели и познати, Пинк проправи път към голямата бална зала, пълна с редици метални столове, обърнати към дървен подиум, който служеше за сцена. Той намери три крайни свободни места и всички седнаха.
Всяка година пиесата поставяше официалното начало на тържествата. Всяка година тя беше една и съща — кратка пиеска, в която момчета, облечени като войници от Конфедерацията на Южните щати, и момичета в рокли отпреди Гражданската война пресъздаваха доста свободно основаването на своя роден град. Всъщност Фелтън бе основан много години преди Гражданската война, но историческите данни за града бяха оскъдни, а и хората предпочитаха костюмите от времето на Гражданската война. Освен това във всяко истинско южняшко празненство винаги по някакъв начин се включваше и моментът от създаването на Конфедерацията, която независимо от това какво предпочитаха да си мислят повечето северняци, продължаваше да бъде тачена и прославяна на Юг.
Появата на учителката по музика в гимназията Гей Джоунс на пианиното беше сигнал, че пиесата започва. Публиката въздъхна като по даден знак при първите акорди на „Дикси“.
Лили, притисната между Пинк и Грейсън, се наведе напред, мъчейки се да види Мишел сред гимназистките, които излизаха на сцената с балните си тоалети, съпроводени от одобрителния шепот на публиката. Лили махна на Мишел, която само даде знак с очи и отмести поглед от семейството си. С крайчеца на окото си Лили видя как Грей дръпна волана на роклята на Алин Старнс, красиво червенокосо момиче от неговия клас, когато тя мина покрай тях. Алин се изчерви, изгледа го престорено свирепо и за малко не се спъна на стъпалата към сцената. Момчетата, прекрасни в униформите си на войници от Конфедерацията, се качиха на подиума от другата страна.