Хайде, стегни се, каза си строго тя. Ще провалиш целия ден с това лошо настроение. Всичко е от този тежък въздух и от това прихлупено небе, което така притиска. Лили бавно закрачи към бейзболното игрище. Търсеше с поглед Бренда, но от нея нямаше и следа. Лили си каза, че знае какво означава това. Бренда беше отишла предишния ден в Нашвил да пазарува и положително се беше обадила на женения музикант, въпреки дадените клетви да не прекарва с него втора нощ. Лили тайно подозираше, че на Бренда й харесват страданията, които й причиняваха тези обречени любовни истории. Макар и никога да не го беше казала, Бренда явно смяташе, че животът на Лили е твърде скучен за нейния вкус.
Лили избърса влажното си чело и взе да си вее с програмата на пиесата. Всички, които поздрави по пътя към игрището, говореха едно и също.
— Не си спомням друг път да е било толкова горещо на този ден — каза Беси Хил, докосвайки бузата на Лили със сухите си старчески устни.
— По-калпаво време от това не съм виждал — оплака се Бомар Флъд, местният аптекар, на Лили, която стисна влажната му ръка и отмина.
Като стигна игрището, Лили видя, че Пинк си е хванал за жертва един стар фермер, дошъл с работни дрехи и неизменната шапка, килната високо над челото му. Двамата стояха отстрани на първа база и Пинк следеше с едно око мача, който точно започваше.
Лили изпита силно желание да закриля съпруга си. Вярно, че той не беше от онези мъже, които те карат да въздишаш и да тръпнеш, но влезе в живота й в момент, когато тя беше отчаяна и уплашена. Обеща, че ще се грижи за нея и изпълни обещанието си. Работеше много, душата си даваше за децата и понасяше настроенията й, без да се оплаква. Тя беше благодарна, че има такъв съпруг. Познаваше много жени, които биха искали да се чувстват както се чувства тя.
Пинк забеляза Лили и й махна.
— Ела насам, нашето момче се готви да размаха бухалката.
Лили отиде при Пинк, който стоеше прав до пейките на зрителите, и седна. Старият фермер използва случая да се измъкне от настойчивото настъпление на Пинк. Лили заслони очи с ръка и видя Грейсън да заема мястото си на игрището.
Ройс Ансли, шерифът на окръга, облечен с риза с къси ръкави и вратовръзка в маслиненосив цвят, се приближи в този момент към тях и застана до Пинк. Макар че беше прехвърлил петдесетте, Ройс имаше телосложение на два пъти по-млад човек и стойка на войник, какъвто някога е бил. Откакто Лили го знаеше, сивеещата му коса беше винаги късо подстригана. Черните му обувки блестяха като лачени.
— Това е Грей, нали? — попита той.
— Осемнадесети номер — отвърна гордо Пинк.
— Здравей, шерифе — каза Лили.
Ройс кимна и й се усмихна. Откакто Лили се помнеше, Ройс винаги беше пазител на реда във Фелтън. В момичешките й представи той беше романтична фигура, грубоват и мълчалив. Докъм четиридесетата си година беше подходяща партия за женитба, канен на обеди или вечери от много майки, решили да задомят дъщерите си. Най-накрая се ожени за едно момиче от Мемфис и в продължение на няколко години беше щастлив като дете.
Лили отново насочи вниманието си към мача. Грей заемаше стойка, присвил решително очи, устремил поглед в далечината. Лили забеляза няколко момичета, сред тях и Алин, наредени зад вратата, които се смееха и побутваха, без да изпускат от очи сина й. Когато топката полетя към него, Грей отметна назад бухалката и плавно я завъртя, извивайки тялото си с лекотата на роден атлет. Бухалката пресрещна плътно топката и я отпрати далеч към централното поле, а играчите се втурнаха след нея. Съпроводен от аплодисменти, Грейсън пристъпи към следващото си изпълнение.