— Добър удар има — отбеляза Ройс, докато Пинк възторжено размахваше юмрук и едва се сдържаше да не нададе победоносен вик.
— Ей, Грейсън — извика Лили и продължи да ръкопляска. Когато одобрителните възгласи стихнаха и играчът от отбора на Уелбивил, който хвърляше топката, се опита да си възвърне самообладанието, Лили се обърна към шерифа: — Как я караш? — попита тя.
— Добре, благодаря.
— Тайлър играе ли днес?
— Трябваше да играе — отвърна намръщено шерифът. — Не го виждам обаче в резервите. — В гласа му прозвуча напрежение, щом заговори за сина си. Конфликтът между Ройс и седемнадесетгодишния му син беше известен на целия град, тъй като на няколко пъти беше избухвал на публични места. Откакто майка му умря, когато той беше на дванадесет години, Тайлър растеше без контрол.
Лили реши да смени темата и каза:
— Надявам се, че престъпниците ще ти дадат малко почивка днес, та да разбереш и ти от празника.
— О, мога да гарантирам, че ще имам работа тази вечер. Всички килии в окръжния затвор ще се напълнят с пияници и други нарушители на реда. Хората понякога прекаляват, като почнат да празнуват — каза сдържано Ройс.
— Сигурно е така — отвърна Лили.
— Не мога да откъсна очи от този мой син — възкликна Пинк и отмести поглед от Грей, когото всички съотборници потупваха силно по раменете и стискаха за ръцете. — Ако беше само бейзболът, щях да разбера, ама той е така с всеки спорт. И не е само спортът. Акъл има в главата. Браво, Грейсън — извика Пинк на сина си, който улови погледа му и махна с ръка. — Нищо не му се опира на това момче, нали, скъпа?
— Гордостта и радостта на татко — каза Лили почти извиняващо се на Ройс.
— Има право да се гордее — отвърна Ройс. — Грейсън е прекрасно момче.
— Мамо, мамо, трябват ми ключовете от колата. — Лили се обърна и видя Мишел, запътила се към тях, влачейки роклята си по прашната трева. — Здравейте, шериф Ансли — поздрави учтиво тя.
— Здравей, Мишел.
— За какво са ти ключовете?
— Да си взема дрехите. Те са в онази чанта в багажника.
— А-а, добре. Пинк…
— Хм-м-м — обърна се Пинк. — О-о, ето я красавицата на бала. Много добре се представи в пиесата, скъпа.
— Благодаря, татко. Трябва да взема нещо от багажника.
Пинк й подаде ключовете от колата и каза:
— Върни ги веднага. Трябваше да дойдеш по-рано. Изпусна много. Грейсън току-що отбеляза големия удар.
— О, чудесно — каза Мишел с отегчен глас. Тя беше свикнала с постиженията на брат си и дори се гордееше с тях, но прекаленият ентусиазъм на Пинк винаги я настройваше враждебно и затова се правеше на безразлична. Обърна се към шерифа и небрежно попита: — Тайлър тук ли е?
— Трябваше да играе — каза шерифът.
— О, ето го там, Ройс — извика Лили и в същия миг съжали за думите си. Тайлър беше с униформа, но ризата му беше изскочила от панталоните — изглеждаше така, сякаш се бе търкалял в мръсотията с дрехите си. Наведе се да вземе бухалка и докато се изправяше, леко се олюля, преди да стъпи здраво на земята. Треньорът отиде при него, хвана го за ръката и му заговори нещо сериозно, но Тайлър го отстрани вяло с ръка и закрачи неуверено към мястото си на игрището. Приведе се и облиза устни, опитвайки се да съсредоточи поглед върху играча, който хвърляше топката. Тайлър беше високо, добре сложено момче, почти достигнал ръста на баща си, с дълга тъмна коса и месесто чувствено лице, което обикновено беше навъсено.
Тайлър вирна брадичка, за да даде знак, че е готов да посрещне топката. Играчът я запрати през игрището. Тайлър рязко се извъртя, след като топката беше вече поета от ръкавицата на кечера, който стоеше зад него, и почти загуби равновесие.
Треньорът излезе и извика:
— Достатъчно — сграбчи Тайлър за ръката и бързо му зашепна в ухото.
— Сигурно не му е добре — каза Мишел.
Лили стаи дъх. Виждаше как мускулите на челюстта на Ройс гневно потрепват, докато Тайлър се съпротивляваше и се опитваше да отблъсне треньора. Дойдоха още няколко играчи и заобиколиха Тайлър, който клатеше глава, затворил очи. Две от момчетата го хванаха за ръцете, но Тайлър гневно ги отблъсна и с несигурни стъпки излезе от игрището.