— Единайсет и половина — каза Грей.
— Добре — намеси се Пинк и се усмихна широко на Грейсън, чиято руса коса искреше на светлината на електрическите свещи, поставени в стенни свещници из цялата някогашна бална зала.
— Приберете се заедно със сестра си — каза Лили. — Не искам нито тя, нито ти да се връщате сами.
— Мамо, не се тревожи — каза Грей. — Къде всъщност е тя?
— Не знам. Ще отида да я намери — отвърна Лили.
— Аз ще те чакам в колата — каза Пинк.
Лили се загуби в тълпата пред вратата на балната зала. Видя Бренда, която беше пристигнала навреме за вечерята, за да разкаже на всички за бурно прекараната в Нашвил вечер с музиканта. Бренда говореше с Бил Мошър, нисък дебел мъж, който работеше в банката. От безизразното лице на приятелката си и от замръзналата й усмивка Лили разбра, че Бренда е готова да хукне към къщи и да седне да говори по телефона. Лили се усмихна и отмина — знаеше, че утре ще научи всичко с подробности.
Видя дъщеря си, която стоеше сама и пиеше кока-кола.
— Мишел, сама ли си? — попита тя.
— Чакам Чери. Тя е вътре, в тоалетната.
— Ние с баща ти си тръгваме. Искаш ли да те закараме?
— Не-е. Аз ще остана. Сложих роклята в колата. Нали ще я вземеш?
— Разбира се. Ще танцуваш ли?
— Сигурно само ще гледам — сви рамене Мишел. — Имаме среща вътре с Деби и Бони.
— Добре — каза Лили. — Приятно прекарване. Прибери се обаче до единайсет и половина. Намери Грейсън и се върнете заедно. Или се обадете да дойдем с колата.
— Боже мой, мамо, не съм бебе. Ето я Чери.
— Хващам се на бас, че някои симпатични момчета ще ви поканят да танцувате — каза Лили.
— Понякога стават и чудеса — каза Мишел, като погледна многозначително приятелката си Чери. Двете се разсмяха.
Лили изпита внезапно желание да я прегърне, но не искаше да я притеснява пред Чери.
— Ще се видим у дома — каза тя.
— Довиждане, мамо.
Лили тръгна бавно към колата, наслаждавайки се на прохладния лек ветрец, който галеше лицето и рошеше косата й. Пинк вече беше включил двигателя и климатичната инсталация. В колата беше направо студено. Двамата мълчаха, докато стигнаха вкъщи. Като спряха на алеята и слязоха от колата, Лили долови мелодията на Валс от Тенеси, която долиташе от Брайър Хил. Вдигна от задната седалка шумолящата рокля на Мишел.
— Е, тази година мина много хубаво — каза Лили, застанала на поляната пред къщата, огряна от луната. — Слава богу, че бурята не се разрази.
— Да, хубаво беше — каза Пинк. — Ама и мачът днес си го биваше. Какво ще кажеш за нашето момче? Играеше като професионалист.
— Много добре играе — каза Лили. — Но, Пинк, не бива да му го повтаряш през цялото време. Ще вземе да се възгордее.
— Не мога да се сдържа — въздъхна Пинк. — Просто искам всички да знаят, че това е моят син. Във всичко е толкова добър. Помни ми думата, скъпа, че един ден ще върти света на пръста си. Като бях ученик в гимназията, а и навсякъде другаде, имаше по няколко такива момчета. Винаги им завиждах.
— Но ти също се представяш добре — каза предано Лили.
— Да, добре — изсумтя презрително Пинк. — Аз не се самозалъгвам. Добре се представям. Осигурявам прехраната на семейството.
— Хайде, Пинк. Ти си уважаван бизнесмен в този град. Нали си спомням, когато взе да ме търсиш, колко силно впечатление ми направи с твоето сако и вратовръзка, вечно в движение. От сделка на сделка.
— Много мечти имах тогава — каза замислено Пинк. — Само че нещата не са се променили кой знае колко оттогава.
— Хайде да поседим малко на верандата. Ще послушаме музиката от парка — каза тихо Лили.
Пинк се размърда и поклати глава.
— О, аз ще вляза вътре и ще си взема една студена бира. Бирата в Брайър Хил не беше достатъчно студена. Направо си беше топла помия. Освен това — добави той — по принцип не сядам на тези стари люлеещи се столове на баба ти.
Лили се прозя и в същото време се разсмя, готова да изслуша познатата тирада.
— Развалят целия вид на къщата отпред. Аз ти купувам къща, с която човек може да се гордее дори в центъра на Нашвил, а ти слагаш тези паянтови стари люлеещи се столове, все едно…
— … че тук живеят някакви си селяндури. Знам — каза тя.
— Научила си ме наизуст — усмихна се унило Пинк.
— Сигурно е така — каза Лили и като се отпусна на люлеещия се стол, въздъхна с облекчение. — След малко ще се прибера. Ще занесеш ли вътре роклята, Пинк?