Отворихме портичката и излязохме на терена. Натиснахме пробно и токовете ни потънаха в тревата.
— Не е чак толкова зле, като се има предвид колко сняг се разтопи и попи в земята само преди две седмици — коментирах.
— Поне ще падате на меко — направи си не особено остроумна шега Пит.
После проверихме най-близкото препятствие. Почвата зад него беше малко по-мека от нормалното, но пък дренажите на другия край на хиподрума отводняваха по-добре. Всичко беше наред.
Пит внезапно попита:
— Видя ли падането на Адмирал на хиподрума в Мейдънхед? — По времето, когато се случи злополуката, той беше заминал да купува един кон в Ирландия и току-що се беше завърнал.
— Да. Яздех на около десет дължини зад него — отвърнах, загледан в препятствията по пистата.
— Е, и?
— Какво?
— Какво се случи? Защо падна? — В гласа му се долавяше настойчивост, необичайна дори при тези обстоятелства. Извърнах очи към него — гледаше ме със сериозен, загрижен, изпитателен поглед.
Подтикван от някакъв неясен инстинкт, се измъкнах с уклончив отговор:
— Просто така стана. Когато минавах над препятствието. Адмирал се търкаляше на земята, а Бил беше под него.
— Да не би да се е насочил зле към него? — продължи да ме разпитва Пит.
— Не, доколкото видях. Изглежда, конят се е спънал в най-горната част на преградата. — Това обяснение беше най-близо до истината.
— А имаше ли… и нещо друго? — Очите на Пит ме гледаха пронизително, сякаш се опитва да проникне в мозъка ми.
— Какво имаш предвид? — избягнах директния отговор.
— Нищо. — Чертите на лицето му се отпуснаха. — След като не си видял нищо друго… — Тръгнахме обратно. Не ми беше приятно, че си спестих истината. Прекалено много ме разпитваше, а и беше твърде близо до нея. Убеден бях, че не е човек, който би рискувал живота на кон, а още по-малко и този на приятел, но, от друга страна, защо изпита такова облекчение, като разбра, че нищо особено не съм забелязал?
Тъкмо се канех да му поискам обяснение и да му разкажа истинската версия за злополуката, когато той отново проговори:
— Ще се състезаваш ли в стипълчейза за аматьори, Алън? — Отново се държеше съвсем нормално и се усмихваше добродушно.
— Не. Виж, Пит… — подхванах.
Но той ме прекъсна:
— Един кон пристигна в конюшнята ми преди около пет-шест дни. Записан е за участие в днешния стипълчейз, клас „аматьори“. Бива си го жребчето, а и е в добра форма — идва от малка конюшня в Югозападна Англия — и новите собственици много държат да се състезава. Опитах да се свържа с теб по този повод сутринта, но ти вече беше излязъл.
— Как се казва? — поинтересувах се, защото всичките дълги предисловия ми говореха, че Пит иска да ме придума да поема ангажимент, който може би няма да ми е приятен.
— Божествен.
— Не съм го чувал. В какво е участвал досега?
— Ами не е кой знае какво. Той още е много млад…
— В какво точно е участвал? — прекъснах го.
Пит въздъхна и се предаде:
— Състезавал се е само два пъти, в Девън миналата есен. Не е паднал, но, ъъ… и двата пъти е хвърлил жокея си от седлото. Но тази сутрин мина учебните препятствия при мен съвсем прилично. Не мисля, че ще ти е трудно да го докараш безпрепятствено до финиша, а на този етап само това е важно.
— Пит, не ми се иска да ти отказвам, но… — подхванах.
— Собственичката много се надява ти да го яздиш. Първият кон й е, състезава се за пръв път с чисто новичка униформа с цветовете й. Доведох я със себе си. Тя много се вълнува. Казах й, че ще те попитам…
— Страхувам се… — подхванах отново.
— Поне се запознай с нея — помоли ме Пит.
— Знаеш много добре, че ако се запознаем, ще ми бъде по-трудно да откажа да яздя коня й.
Пит не го отрече.
— И естествено тя е от твоите мили, стари, немощни дами, скоро ще влиза в старчески дом и иска да си достави едно последно силно преживяване, преди да я постигне неизбежната съдба, нали?
С подобна сърцераздирателна история Пит ме беше примамил наскоро да яздя един слаб кон, въпреки че разумът ми подсказваше да не приемам. А немощната старица често ми се мяркаше по състезанията и засега нямаше никакви признаци, че неизбежната съдба се кани да я сполети.
— Този път — възрази Пит — не става въпрос за мила стара дама.