Тя ме огледа изпитателно. Погледът й ми подсказа по-ясно, отколкото с думи, че макар и млада, от опит знае как да отклонява нежеланите ласкателства и не се впуска в прибързани връзки.
Но накрая тя се усмихна и каза:
— Моето пък е Кейт. — Изрече го, сякаш ми поднася дар, и аз благодарно го приех.
— Какво знаете за конните състезания?
— Почти нищо. Кракът ми не беше стъпвал на хиподрум до днешния ден. — Произнесе го, сякаш това наистина е важен момент.
— А вие самата яздите ли?
— Определено не.
— Да не би чичо Джордж да е запален по конете? Може би ходи на лов? — предположих.
— Чичо Джордж е най-малко пристрастеният към конете човек, когото съм срещала. За него те са нещо, което хапе от едната и рита от другата страна. Колкото до лова, той казва, че има далеч по-приятни занимания от това посред зима, в най-неблагоприятни условия да преследващ някакви космати създания през наводнени полета.
— Да не би пък да залага? — засмях се. — Не тук, на хиподрума — другаде?
— Случвало му се е в деня на финала за купата да пита кой е спечелил дербито.
— И откъде тогава изникна Божествения?
— Щял да ми се разшири хоризонтът според чичо Джордж. Образованието ми следвало добре отъпканите пътища — пансион, училище за благородни девици, обиколка из Европа със зорки придружителки. Трябвало да изкарам миризмата на музеите от носа си.
— И по тази причина ви е подарил състезателен кон за двадесет и първия рожден ден — довърших фактите аз.
— Да. — Тя ме изгледа остро. Усмихнах се — бях успял да проникна зад фасадата. — Като собственичка не се налага да правите нищо особено, освен да отидете при онези клетки ей там — посочих й ги — преди четвъртата гонка и да наблюдавате оседлаването на коня. После отивате на парадния ринг с Пит, размотавате се там и правите умни изказвания за времето, докато пристигна и се запътя към старта.
— А какво да правя, ако спечели?
— Смятате ли, че ще победи? — Не бях сигурен до каква степен е наясно по отношение на коня си.
— Според господин Грегъри — няма.
Изпитах облекчение. Не исках да остане разочарована.
— След състезанието ще знаем за него много повече. Но ако се случи да финишира сред първите трима, ще го разседлаят ей там, до стаята с теглилките. В противен случай ще ни намерите тук, на поляната.
Наближаваше часът за първата гонка. Отведох прелестната госпожица Елъри-Пен на трибуните и изпълних намеренията на чичо Джордж, като я представих на няколко смели, привлекателни млади мъже. Със закъснение осъзнах, че докато приключа участието си в гонката за дебютанта, вероятно ще съм изпаднал в категорията „и други“ от състезавалите се за благоволението на госпожица Елъри-Пен.
Наблюдавах я как омайва групичка мои приятели. Тя беше ярка, жизнена личност. Имах чувството, че в нея гори някакъв неизтощим вътрешен огън, скрит под здрави прегради, и само топлината от него можеше да се промъква във веселия й, равномерен глас. Кейт ще си остане привлекателна дори когато остарее, помислих си аз без никаква връзка и изведнъж ми мина през ум, че ако и Сила притежаваше тази бликаща жизненост, а не присъщата й спокойна въздържаност, намеците на инспектор Лодж може би нямаше да бъдат толкова далеч от истината.
Изгледахме първата гонка и след края й оставих Кейт да решава кого от новите си познати ще удостои с честта да я покани на кафе, а аз отидох да се претегля за състезанието за дебютанти. Отдалече видях, че тя се отправя към масите, последвана от поклонниците си като комета, теглеща зад себе си опашка. Бляскава, примамлива комета.
За пръв път в живота си съжалих, че трябва да се състезавам.
Четвърта глава
В съблекалнята Сенди Мейсън, заел поза с ръце на кръста, си беше разпуснал езика. Къдрав, червенокос мъж, забил разкрачените си крака като греди в пода, той излъчваше с всяка клетка от тялото си живот. Беше як и набит, около тридесетгодишен, малко нисичък, с тъмнокафяви очи, край които някак объркващо се виеха светлочервеникави мигли.
Като жокей професионалист не попадаше в десетката на най-добрите, но все пак имаше зад гърба си доста победи, които се дължаха предимно на бойния му дух. Не се плашеше от нищо. Понякога принуждаваше коня си да профучи на косъм през нищожна, почти несъществуваща, отворена сякаш по силата на волята му пролука между хълбоците на другите животни. Агресивното му поведение на пистата неведнъж му бе навличало проблеми с надзорниците на гонките, ала останалите жокеи не хранеха лоши чувства към него благодарение на неустоимия му, заразително весел характер.