Чувството му за хумор беше буйно като всичко останало в характера му и въпреки че аз лично, без да споделям мнението си гласно, намирах понякога шегите му за малко грубовати и жестоки или пък отвратително непристойни, очевидно представлявах малцинство.
— Ей, кретени такива, кой от вас ми е забърсал пръта за балансиране? — изрева той и силният му глас се разнесе над оживената гълчава до всяко кътче на помещението. Въпросът за местонахождението на камшика му остана без отговор.
— Защо не си размърдате задниците и не проверите дали не се е измътил под тях? — попита той трима-четирима жокеи, седнали на пейката да си обуят ботушите. Те наостриха уши и зачакаха остатъка от тирадата. Сенди продължи изобретателно да сипе нови и нови ругатни, докато един от слугите не му намери изчезналия камшик.
— Къде го намери? — поиска да узнае Сенди. — У кого беше? Ще му извия вратлето на тоя.
— Беше на земята под пейката, на която седеше.
Сенди никога не се засрамваше от грешките си. Той се изсмя гръмко и взе камшика.
— Е, добре, този път ще ти простя.
Той нарами седлото си и се запъти към теглилките. Размахваше камшика във въздуха и плющеше с него, сякаш за да се увери, че е все така еластичен. — Сенди често си служеше с него по време на състезанието.
Аз стоях на прага на съблекалнята и на излизане той мина край мен. Очите му ме стрелнаха весело и присмехулно — затова го харесваха въпреки недостатъците му. Загледах се подире му. Седна на теглилката, остави камшика на масичката до себе си и каза нещо, не чух какво, но и двамата — и секретарят, отговарящ за претеглянето, и съдията, който стоеше там, за да запомни цветовете на всеки, та да може да ги различи на финала — се засмяха, докато го отмятаха в списъците си и го допуснаха до състезанието.
Преди известно време се бяха разнесли слухове, че на Сенди му се е случвало „да задържа“ конете си, в замяна на което е получил щедро възнаграждение от букмейкърите за услугата. Нищо не се доказа и официалното разследване приключи само за час. Жертвите на някои от по-грубите шеги на Сенди допускаха, че е способен на всичко. Останалите се придържаха към мнението, че подобно деяние не е в характера на човек, известен със стремежа си на всяка цена да победи.
Наблюдавах как свободно и леко общува с официалните представители на асоциацията и ми беше понятно защо, изправени пред подобно открито и дружелюбно поведение, надзорниците, проверили разследването, не са могли да повярват, че е виновен, без да им бъдат предоставени непоклатими доказателства. Разпространеното сред жокеите мнение бе, че Сенди е „пристегнал мундщука“ на един-два коня преди време, но не и през последните няколко месеца.
„Задържането“ се извършва, като забавиш коня на старта, изостанеш с няколко дължини или се държиш на опашката на колоната. По този начин от предпоследния пост нататък нечестният жокей може най-почтено да се включи в последната част от състезанието пред очите на публиката, знаейки много добре, че конят едва ли ще се справи с непосилната задача да спечели. Случва се рядко, защото, ако забележат някой жокей да го прави, той много бързо остава без работа.
През кариерата си на жокей — сезон и половина — бях наблюдавал подобно явление два пъти. И в двата случая виновникът беше един и същ — младият, русокос, кръглолик Джо Нантуич. При втория инцидент, преди около два месеца, се размина на косъм с разрешителното си, тъй като беше проявил глупостта да пробва номера по време на състезание, в което участваше Дейвид Стамп — а той не само беше по-малкият син на главния комендант, но обичаше и да клюкарства.
Джо, а по мое убеждение и Сенди съвсем преднамерено бяха задържали коне, които без тяхната намеса имаха всички изгледи да победят. По същество това представляваше чисто и просто престъпление с цел измама. Запитах се обаче, докато си слагах каската и носех седлото към теглилките, с какво те са по-лоши от мен. Самият аз възнамерявах благоразумно да преведа Последен шанс през препятствията с единствената цел да стигнем до финала. Нямах никакво намерение да му изцедя силите заради слабата възможност, че може би ще се класира на някое от първите три места. Още не беше укрепнал и всяко по-сериозно натоварване щеше да му навреди. Разбира се, ако по някакво непредвидено стечение на обстоятелствата, например отпадането на голям брой коне, се появеше шанс да спечеля, нямаше да го изпусна. Има огромна разлика между двете — да „задържаш“ коня си и без да си даваш труд, да се надяваш на победа, — но за залагащите резултатът в крайна сметка е един — разочарование. Те губят залозите си.