Разседлах Последен шанс, отидох в стаята с теглилките и се преоблякох в чисто новичката униформа с емблемата на Кейт. Накарах Клем да ми приготви петкилограмов пояс с оловни пластини, колкото беше необходимо, за да участвам в надбягването за аматьори, и излязох да потърся госпожица Елъри-Пен.
Тя стоеше облегната на перилата на парадния ринг — заграденото място, където се оглеждаха конете — и погледът й се спираше ту върху състезателните животни, ту биваше привлечен и изпълнен с прекалено голяма, както ми се стори, доза интерес от Дейн Хилмън — един от смелите, очарователни млади мъже, с които я бях запознал.
— Господин Хилмън тъкмо ми разказваше, че онова окаяно кокалесто същество ей там — онова с клепналите уши, дето си е навело главата до коленете — било най-бързият бегач в следващото състезание. Да му повярвам ли, или това е от майтапите, които си правите с новобранците?
— Няма лъжа — успокоих я аз. — Той е най-добрият. Вярно, не е пръв красавец, но в тази компания със сигурност ще стане победител.
— Конете, които пристъпят с наведена глава, обикновено се оказват добри скачачи — обясни Дейн. — Гледат къде стъпват.
— Но на мен ми харесва онова великолепно създание — Кейт погледна към един дорест кон с извит гръб и високо вдигната глава. Беше наметнат с чул, за да не настине на февруарския студ, но изпод него се подаваше задницата му — закръглена и с лъскав косъм.
— Много е охранен — каза Дейн. — Сигурно си е отял на воля, докато траеха снеговете, а после не са го тренирали достатъчно. Ще окапе още на първото препятствие.
— Изглежда, при конете е пълно с парадокси също като в книгите на Честъртън. Глупаците изглеждат добре, а добрите изглеждат глупави.
— Не е така — възразихме в един глас с Дейн.
— Госпожице Елъри-Пен, с удоволствие ще се заема да ви обучавам как да определяте качествата на конете — предложи Дейн.
— Имайте предвид, че уча бавно — предупреди го Кейт.
— Още по-добре — зарадва се той.
— Ти не участваш ли в надбягванията днес? — попитах със скрита надежда.
— Само в последните две. Не се безпокой, ще се грижа за госпожица Елъри-Пен, докато ти се състезаваш с коня й — отвърна ми Дейн широко усмихнат.
— И вие ли сте жокей, господин Хилман? — удивено възкликна Кейт.
— Да — кратко й отвърна той, без да се впуска в обяснения. Беше сред изгряващите звезди в нашата професия и скоро щеше да се изкачи до върха. Пит Грегъри го откри пръв и това обстоятелство, както и естествената симпатия помежду ни често ни събираха. Случваше се дори да ни бъркат. И двамата бяхме почти на една и съща възраст, с тъмни коси, със среден ръст и телосложение. Когато седнехме на седлото обаче, разликата ставаше очевидна — той винаги щеше да ме превъзхожда като жокей.
— Аз пък си мислех, че най-лесно се познават жокеите — нали все са лилипути — поясни Кейт, — но вие двамата сте съвсем прилични на ръст. — Когато говореше с нас, й се налагаше да гледа нагоре, въпреки че и тя не беше от ниските.
Засмяхме се, а аз й обясних:
— И другите жокей в нашия спорт обикновено също са с приличен ръст. По-лесно се задържаш на седлото, ако имаш дълги крака.
— И при гонките без скокове се срещат високи жокеи — добави Дейн. — Само че те са доста кльощави.
— Разбихте всичките ми заблуди — въздъхна Кейт.
— Новият ти кон го бива, Алън — обърна се към мен Дейн. — Догодина ще стане много добър на препятствията.
— И вие ли яздите собствените си коне днес? — попита го Кейт.
— А, не. Аз нямам такива. Състезавам се в категорията на професионалистите, а на тях им е забранено да стават собственици.
— Професионалист ли сте? — Веждите на Кейт се извиха на дъга от изумление. Очевидно беше обърнала внимание на добре скроения костюм, късото палто от камилска вълна, приятния глас и добрите му обноски. Стана ми забавно — още една от заблудите й се изпари.
— Да. Така се препитавам — усмихнато потвърди Дейн. — За разлика от Алън нямам приказно богат баща. Но поне ми плащат, за да върша онова, което ми доставя най-голямо удоволствие на този свят. И това положение напълно ме удовлетворява.
Кейт ни изгледа съсредоточено.
— Може би след време ще успея да разбера какво ви кара да рискувате красивите си глави.
— Когато разберете, моля ви, кажете и на нас. За мен този въпрос продължава да бъде пълна загадка — каза й Дейн.