Но през последната отсечка от пътя мислите ми бяха изцяло заети с Кейт.
Шеста глава
Сила беше заспала на дивана. Върху краката й бе наметнато одеяло, а на масичката до главата й имаше стъклена чаша, пълна до половината. Взех я и помирисах течността в нея. Алкохол. Обикновено пиеше кампари. Наливаше си джин само в тежки случаи.
Тя отвори очи.
— Алън! Толкова се радвам, че си се прибрал. Колко е часът?
— Девет и половина.
— Сигурно умираш от глад — тя избута одеялото от краката си, — защо не ме събуди? Вечерята чака от часове.
— Току-що пристигнах. Стой си спокойно — Джоан е в кухнята.
Отидохме да вечеряме. Седнах на обичайното си място. Столът на Бил, срещу Сила, стоеше празен и си помислих, че трябва да го преместя до стената.
По средата на вечерята Сила наруши проточилото се мълчание:
— Днес идваха двама полицаи да говорят с мен.
— Така ли? За какво — за съдебното разследване утре ли?
— Не. Разпитваха ме за Бил. — Тя бутна чинията си настрана. — И те като теб питаха дали напоследък е имал неприятности. А след това половин час ми задаваха едни и същи въпроси в различни варианти. Единият намекна, че ако съм била толкова привързана към съпруга си, както твърдя, би трябвало да знам дали е имал проблеми. Беше много неприятно.
Избягваше да ме погледне. Гледаше в чинията с полуизядената, изстиваща пържола. В държанието й се долавяше някакво необичайно смущение.
— Разбирам те напълно — досещах се каква е причината. — Навярно са те попитали в какви отношения си с мен и защо продължавам да живея в дома ти.
Тя ме погледна с изненада и явно облекчение.
— Да, така беше. Не знаех как да ти го кажа. За мен няма нищо по-нормално от твоето присъствие тук, но като че ли не успях да ги убедя.
— Утре ще се изнеса. Сила. Няма да позволя повече клюки по твой адрес. След като на полицаите им е минало през главата, че може да си изневерявала на Бил с мен, същото може да хрумне и на хората в селото. Това е много безотговорно от моя страна, за което ти се извинявам.
Всъщност според мен бе напълно нормално да продължа да живея в къщата на Бил след кончината му.
— Дума да не става, че ще си тръгваш заради мен, Алън — заяви Сила с категоричност, на каквато не бях очаквал, че е способна. — Нужен си ми. Ако не си тук да си говоря с теб, особено вечер, само ще седя и ще плача. Денят се изкарва по-лесно — децата, къщата… Ала нощем…
Внезапно изписалата се по лицето й покруса ми разкри колко свирепа и раздираща е болката от пряспата, четиридневна рана.
— Не ми пука, да си приказват каквото искат. — В очите й избликнаха сълзи. — Нужен си ми тук. Моля те от сърце, не си отивай.
— Добре. Не се тревожи. Ще остана колкото трябва. Но искам да ми обещаеш, че ще ми кажеш, когато вече си в състояние да ме пуснеш.
Тя избърса очите си и се опита да се усмихне.
— Когато започна да се тревожа за репутацията си ли? Обещавам.
Бях изминал близо сто и петдесет километра зад волана в добавка към двете състезания и се чувствах уморен. Прибрахме се рано по стаите. Сила ми обеща да си вземе приспивателните.
В два часа през нощта обаче тя отвори вратата на спалнята ми. Събудих се веднага. Тя светна лампата на нощното шкафче и приседна на леглото.
Приличаше на малко, беззащитно момиченце. Под леката светлосиня, дълга до коленете копринена нощница прозираха очертанията на стройното й тяло и стегнатите й гърди.
Подпрях се на лакът и прокарах пръсти през косата си.
— Не мога да спя.
— Взе ли си хапчетата? — попитах, въпреки че и сам можех да си отговоря. Погледът в очите й беше някак отнесен, а и с ясно съзнание никога не би влязла в стаята ми в подобни одежди.
— Да. Малко ме замаяха, но не можах да заспя. Изпих даже още едно. — Произнасяше думите завалено и бавно. — Ще си поприказваш ли с мен? Може да се унеса. Когато съм сама, само лежа в леглото и си мисля за Бил… Разкажи ми какво стана в Плъмптън… Каза, че си яздил някакъв чужд кон… Моля те, разказвай…
Седнах в леглото, наметнах юргана на гърба си и й разказах за Кейт и подаръка на чичо Джордж. През цялото време си мислех колко пъти съм стоял до леглата на Поли, Хенри и Уилям и съм ги приспивал с приказки. След известно време обаче забелязах, че тя стои с наведена глава и не ме слуша. Скоро по ръцете й бавно закапаха едри сълзи.