Хрумна ми, че както злополучното падане, така и историята с конския фургон даваха известен ключ към ума, който ги бе замислил и осъществил. Логично бе да се предположи, че е една и съща личност. И двете случки бяха пипнати грижливо, подчинени на простичък, но ефикасен план и думата „хитроумно“ се промъкна в ума ми. Започнах да ровя из паметта си, като гонех отзвука й. Най-после стигнах и до Джо Нантуич и заплашителното писмо, което бе получил преди десет дни, но реших, че проблемите на Джо нямат нищо общо с тези на Бил.
Както клопката срещу Бил, така и предупреждението срещу мен бяха по-насилствени като действие, отколкото като план. Отчасти Бил бе загинал поради лош късмет и с мен нямаше да се държат толкова грубо, ако не се бях опитал да избягам. Стигнах до извода, че търся някого с ограничено въображение, човек, готов да стигне до определена точка на грубост и насилие, чиито малки заговори — поради сложната им природа — стигаха до по-гръмотевичен край, отколкото бяха замисляни.
Утешително беше да стигна и до извода, че моят противник не беше мъж със свръхчовешка интелигентност. Можеше да прави грешки. В това отношение най-голямата му беше да ми изпрати съвсем ненужно предупреждение, чийто краен резултат бе да ме накара да заработя още по-активно по въпроса.
Два дни не предприех нищо. Нямаше нищо лошо в това да създам впечатлението, че предупреждението ме е впечатлило дълбоко.
Играех покер с децата и губех от Хенри, защото половината от ума ми беше заета с работите около смъртта на баща му.
— Не мислиш за това, което правиш, Алън — каза ми веднъж Хенри с подигравателно скръбен глас, като ми отмъкна десет чипа с два чифта.
— Сигурно е влюбен — добави Поли и ми отправи преценяващ женски поглед. Така беше.
— Ами — каза Хенри, докато разбъркваше картите.
— Какво е това влюбен? — попита Уилям, който си играеше на „бълхи“1 с пържените си картофи за голямо неудоволствие на Хенри.
— Сладникава работа — каза Хенри. — Целувки и други такива лигавщини.
— Тогава мама е влюбена в мен — каза Уилям. Той бе гальовно дете.
— Не говори глупости — каза Поли надуто от височината на единайсетте си години. — Влюбен означава сватба, булка, конфети и такива неща.
— Добре, Алан — каза Хенри с подигравателен глас, — по-бързо приключвай с влюбването, защото няма да ти остане нито един чип.
Уилям вдигна ръка. Очите му останаха широко отворени. Това означаваше, че има най-малко два аса. Това всъщност бяха единствените карти, които познаваше. Видях Хенри как го поглежда бързо, после отново се взира в ръката си. Изчисти три карти и взе три нови. Когато дойде редът му, пасува. Обърнах ги — две дами и две десетки. Хенри беше реалист. Знаеше кога да отстъпва. А Уилям се наведе с вълнение напред и спечели само три чипа с трите аса и чифт петици.
Не за първи път се учудвах на шегите на наследствеността. Бил беше дружелюбен, искрен мъж, с много сериозен морал. Сила бе страстна и любяща. Нито един от тях не беше особено интелектуално надарен; въпреки това бяха оставили в наследство на най-големия си син извънредна, проницателна интелигентност.
И можех ли да предположа, докато сечех картите на Поли и помагах на Уилям да изправи накланящата се кула от картофен чипс, че Хенри вече държи в острия си осемгодишен мозък ключа към смъртта на баща си.
Самият той не знаеше това.
Седма глава
Националният ловен фестивал в Челгнъм започваше на втори март, вторник.
Предстояха три дни на най-престижни конски надбягвания и в оборите на хиподрума се събираха най-добрите състезателни коне. Пренасянето им от Ирландия ставаше с кораби и дори с товарни самолети; черни коне от мочурливите области, чиито свръхестествени крака бяха обвити в дебели, причудливи боти; светлокафяви и златисти кобили, печелили вече награди и жокейски купи зад Ирландското море.
Фургони за коне от Шотландия, Кент, Дейвън, от всички посоки се отправяха към Глочестър. Те превозваха победители от Големия национален фестивал, шампиони по надбягвания с препятствия, всепобеждаващи бегачи, превъзходни ловджии: аристокрацията между конете скачачи.
За тях специално бяха планирани четири големи гонки в рамките на три дни и всеки любител жокей от страната, който можеше да си изпроси, наеме или купи ездитно животно, бързаше към състезанията. Да участваш в Челтнъм беше въпрос на чест: една победа в Челтнъм беше незабравимо преживяване.
1
„Бълхи“ — детска игра в Англия, при която се вкарват пулове в специална кутийка. — Б.пр.