— Бих предположил, че сто лири са повече, отколкото си струва да дадеш — рече замислено Лодж. — Защото все пак букмейкърите търсят някаква печалба, нали?
— Очевидно вашият приятел не е бил доволен от законните приходи от такситата — уточни баща ми.
Въздъхнах и потрих вдървените си рамене в рамката на прозореца.
— Разбира се, има още нещо — допълних. — Ако един букмейкър е сигурен, че не трябва да плаща за определен състезателен кон, той би могъл да предложи по-високи залози. Не толкова, че да предизвика съмнение, но достатъчно големи, за да привлече допълнителни суми. Дори една точка в повече от другите му колеги върши работа — да кажем, единайсет към четири, докато съседното най-добро предложение е пет към две. Тогава парите биха се стекли по-бързо, не мислите ли?
Станах и тръгнах към вратата, като казах:
— Ще ви покажа нещо.
Стълбите изглеждаха по-стръмни от обикновено. Качих се до стаята си, взех служебната книжка за състезанията и пачка билети от букмейкъри и заслизах бавно към всекидневната. Разположих билетите на масата пред Лодж и баща ми се приближи да гледа.
— Това са — обясних аз — някои от билетите, които Бил е пазил, за да си играят децата с тях. Както виждате, три от тях са издадени от „Л. С. Пърт“, а другите са от различни фирми и един с друг не си приличат. Бил беше методичен човек. На гърба на всеки билет е написал датата, подробности за залога и името на коня, на който е заложил парите си. Беше свикнал да проверява в залата на тотализатора за най-добрите залагания и за наддавания в брой, а не залагането с кредит — както при „Тоут инвестърз“ или други букмейкъри на перилата. Онези — добавих заради Лодж, понеже видях, че на устните му се оформя въпрос, — които работят на перилата между тотализатора и оградата на клуба и записват залози, правени от членове на Клуба на жокеите и техни познати. Те плащат седмично сметките за печалби или загуби. Бил не залагаше големи суми, а освен това смяташе, че залагането на кредит не е достатъчно вълнуващо.
Лодж обърна трите билета от „Пърт“.
Трудно можеше да бъде сбъркан закръгленият почерк на Били. Взех първия билет и прочетох на висок глас:
— Странстващ, седми ноември. Десет лири, заложени при единайсет към десет. Тоест очаквал е да спечели единайсет лири срещу своите десет.
Отворих дневника на състезанията и обърнах листа на датата 7 ноември.
— Кон на име Странстващ — казах — е загубил гонка на четири километра с препятствия в Съндаун с четири дължини същия ден. Яздил го е Джо Нантуич. Началната цена на залога е била единайсет към десет — би трябвало да заложите десет, за да спечелите единайсет. Преди това е било и по-ниско; единайсет към осем. „Л. С. Пърт“ е направил добра търговия при залог единайсет към десет.
Взех втората картичка и прочетох:
— Тромбон, 10 октомври. Заложени пет лири при залог шест към едно.
Отворих официалния календар за деня. В Нюбъри на този ден състезателният кон Тромбон не се е класирал пръв. Яздил го е Джо Нантуич. Най-добрата цена е била пет към едно, а началната — седем към две.
Оставих настрани билета за кон Тромбон и прочетох третия фиш, който лежеше на масата:
— Кон Малабар, втори декември. Заложени осем лири при залог петнайсет към осем.
Взех отново справочника и го отворих на втори декември.
— Малабар е финиширал четвърти в Бирмингам. Жокей е бил Джо Нантуич. Начална цена на залога шест към четири.
Лодж и баща ми мълчаливо сверяваха официалния дневник със стария билет за залагания.
— Прегледах също така и останалите фишове от залаганията — казах. — Разбира се, всички билети, които Бил бе запазил, губеха; но един от тях бе донесъл по-добра печалба, отколкото би могло да се очаква. Джо не е яздил въпросния кон и не мисля, че това има някакво значение, защото жокеят и конят са били аутсайдери при залог сто към шест.
— Бих искал вашите хора по хиподрумите да работят само с цели числа или с половинки — каза Лодж с примирен тон.