— Не сте ли чули — попитах ги аз — историята за запаления комарджия от хиподрума, който учил малкия си син да брои? Едно, шест към четири, две…
Лодж се засмя, тъмните му очи се присвиха и в ъгълчетата се образуваха ситни бръчици.
— Трябва да запиша цифрите от талоните на „Пърт“ и някои данни от вашия справочник, за да не ги пазя в главата си — каза той, като развинти писалката си и се зае да пише.
Баща ми приседна до него, гледайки как колонката от цифри и данни расте върху белия лист. Върнах се до прозореца, седнах и зачаках.
— Сега разбирам защо сте липсвали на баща си като човек, разкриващ измами — рече Лодж, докато прибираше обратно писалката в джоба си.
— Ако искате да научите за нагли измами, би трябвало да проверите данните за конните състезания в Ирландия. Фантастично е.
— Не и днес. Засега това ми е напълно достатъчно — каза детективът, като търкаше с длан лицето си и пощипваше върха на носа си с палец и показалец.
— Доколкото разбирам, всичко, което остава, е да ни кажеш кой организира всичко това — каза баща ми с леко шеговит тон, който възприех като одобрение след дългите години общуване с него.
— Това, скъпи тате, не мога — отвърнах.
— Може ли да е бил някой — каза със сериозен тон Лодж, — когото сте познали по време на гонката? Трябва да е човек, свързан с конните надбягвания. Какво ще кажете за Пърт, за букмейкъра?
— Може и да е той. Не го познавам. Може името му въобще да не е Пърт. Това име е продадено заедно с фирмата. Следващия път ще заложа при тази фирма и ще видя какво ще се случи.
— Въобще няма да правиш подобни неща — каза настоятелно баща ми и аз се почувствах твърде слаб, за да споря.
— А нещо за жокей или за треньор, или за собственик? — подпитваше Лодж.
— По-добре е да включите в списъка комендантите и Националния ловен комитет — казах с ирония. — Те бяха сред първите, които научиха, че съм открил металната жица и че се интересувам от случая. Много отрано знаеха, че провеждам разследване. Не съм казал на много хора, че подозирам нещо повече от злополука, и не съм задавал много въпроси преди аферата с конския фургон.
— Хората, които познавате… — подсказваше Лодж. — Какво бихте казали за Грегъри?
— Не — отвърнах.
— Защо не? Живее близо до Брайтън, достатъчно близо, за да води сутрешните телефонни разговори с „Марконикарс“.
— Не би рискувал да нарани Бил или Адмирал — казах.
— Как бихте могли да сте сигурен? — попита Лодж. — Хората не са винаги това, което изглеждат, и убийците често обичат животните, докато не им се изпречите на пътя. Наскоро в съда наблюдавах един, който бе убил нощен пазач и който въобще не се притесняваше от този факт. Но когато казаха, че кучето на нощния пазач е със смазана глава, онзи се разплака и рече, че много съжалява.
— Покъртително — казах. — Но не пасва в случая. Това не е Пит.
— Вяра или очевидни доказателства? — настояваше Лодж.
— Вяра — казах неохотно, макар че бях напълно сигурен.
— Някой жокей? — продължаваше да пита полицаят.
— Никой от тях не ми прилича на такъв тип човек, когото търсим — отвърнах. — И мисля, че пренебрегвате факта, че състезанията са номер две в бизнеса им и може би са се заели с тях само защото някаква мижава букмейкърска фирма е заемала етажа над „Марконикарс“. Искам да кажа, че може би този факт е насочил боса на таксиджийската фирма към конните надбягвания.
— Може би сте прав — съгласи се Лодж.
— Възможно е също — добави баща ми — човекът, който отначало е ръководил фирмата „Марконикарс“, да е решил да започне престъпни действия, за да прикрие следите си, след като е извършил фалшива сделка.
— Имате предвид Клифърд Тюдор, роден Тасос ли? — попитах Лодж с любопитство.
Баща ми кимна, а инспекторът на свой ред попита:
— Какво ще кажете за него?
— Тюдор се навърта навсякъде — отвърнах. — Той познаваше Бил, а и Бил имаше адреса му, надраскан на парче хартия. — Мушнах ръка в джоба си. Старият плик все още беше там. Извадих го и го погледнах за момент. — Тюдор ми каза, че е помолил Бил да язди коня му.
— Кога ви каза това? — попита Лодж.
— Четири дни след като Бил загина, го откарах от състезанията в Плъмптън до Брайтън. По пътя си говорихме за него.
— Нещо друго? — попита пак Лодж.