"Спри, Нус-Нус – карам се яростно сам на себе си. – Бъди мъж."
Четвърта част
30
Корабът, който ще ни откара в Англия, седи закотвен в синята прегръдка на залива. Платната са прибрани и той се надига леко върху вълните, простичък и функционален. Бен Хаду е разочарован.
– Само две палуби и не повече от петдесет оръдия. Очаквах повече от англичаните, които се мислят за владетели на моретата. Този кораб е поне треторазреден. Ще приличаме на просяци, пристигайки с него. И без това свитата ми е по-малка, отколкото ми се искаше. – Притеснява се за впечатлението, което ще направим, докато пътуваме към града и по пътя, който води до водата. На мостика заявява мрачно: – Нашата нация е построила джамията Кутубия и кулата на Хассан, потомци сме на ал-Мансур, най-богатия човек на света; царедворци сме на най-могъщия султан в Африка. Престижът на султана ще бъде уронен, ако появата ни не е пищна.
Ясно ми е, че се тревожи да не се отрази зле на него. Гордостта на Бен Хаду е пословична. Корабът поне изглежда здрав и стабилен. Тъкмо се каня да кажа това, но Калайджията няма търпение да слуша обясненията ми, а вместо това се отправя да крещи на един от лейтенантите си.
Докато товарим багажа, продължава да е в лошо настроение. Най-накрая вбесен се обръща към мен.
– Ти наблюдавай оттук нататък, Нус-Нус. Увери се, че няма нищо повредено или разсипано. Ще се върна преди залез.
Хуква, дръпва юздите на коня си от ръцете на момчето, на което го е поверил само преди малко, мята се атлетично върху седлото (впечатляващо за мъж над четирийсет) и се отправя с пълна скорост обратно към града.
Един по един всички сандъци са натоварени, а аз организирам нещата така, че този на Момо да е поставен по начин, по който въздухът да може да циркулира добре и да имам лесен достъп по време на пътуването.
Слънцето е започнало да обагря облаците в червено и да се снижава към хоризонта, когато Бен Хаду се връща начело на странна процесия. Дванайсет мъже са се превили под тежестта на два огромни сандъка, през чиито процепи се вижда движение. Зад тях идва група мъже, предвождащи... намръщвам се. Не може да бъде. Но щом приближават, подозренията ми се потвърждават: изглежда, някъде сред търговците в Танжер Бен Хаду е успял да открие и купи два берберски лъва и огромно стадо щрауси. Лъвовете гледат сърдито от затворите си, а щраусите (трийсет! Успявам да ги преброя) вървят към брега, като вдигат високо огромните си колене и стъпват внимателно, голите им глави се клатят комично върху дългите им вратове и показно свиват и разперват опашките си. В саваната отношенията между котка и птица биха се свели до хищник и плячка, но тук и двете са принизени до товар – товар, за чието превозване не сме подготвени.
– Къде, за бога, ще сложим всичко това? – Въпросът ми звучи почти като вой.
– Убеден съм, че ще намерите подходящо място. – Той е невероятно доволен от покупките си. – Английският крал никога не е виждал нещо подобно – заявява, щастлив, че е увеличил даровете на делегацията.