– Какво мислиш, че би казал султан Мулай Исмаил за това?
Гледам мрачно. Подобен въпрос не се нуждае от отговор.
Вече съм изказал пред Калайджията подозренията си, че Рафик се опита да ме убие, а той ми се присмя.
– Пред погледа на английския двор? Ти просто не внимаваше и сега всички ние станахме за смях. Единствената благословия е, че кралят не стана свидетел на тази вулгарна гледка.
Понечвам да възразя, че се стигна дотам заради неговата суета, поне косвено, заради това, че не ми беше удобно; ако не бях принуден да облека дрехи, които са ми тесни... Но няма смисъл да подхващам спор.
По-късно същата вечер пристига друга покана.
– Херцогинята на Портсмут ни кани на вечеря – заявява със задоволство той. – Точно това чаках. Луиз дьо Керуал е главната метреса на краля и има голямо влияние не само тук, но и във френския двор. Несъмнено кралят ще присъства.
Значи, все пак отказването на пристигащите една след друга покани е било тактика; а сега, изглежда, ще вечеряме с краля на Англия.
На следващата вечер се събираме в пищния апартамент на херцогинята в двореца. Чакаме да ни представят в лявото преддверие и разглеждаме покритите с хартия стени с ръчно рисувани цветя; пищните позлатени гипсови орнаменти и сложните рисунки по таваните; китайските лакирани шкафчета и интересните шарки по вратичките, венецианските огледала и вази от ковано сребро, високите френски часовници и голи статуи, притискащи късче плат към слабините си.
– Струва ми се, че не водят аскетичен живот – споделям с Бен Хаду и ъгълчетата на устата му се насочват нагоре.
Но ако преддверието е богато обзаведено, огромната трапезария, в която сме отведени от прислужници с ливреи, спира дъха ни с разкоша си. Тапицирани столове с позлатени крака и подлакътници; изумителни гоблени по стените; дванайсет масивни разклонени свещника от чисто сребро; картини в златни рамки; дебели турски килими; кристални бокали и декантери; златни подноси; огледала, аплици, кристални полилеи със стотици свещи в тях. А жените... в бухналите им натруфени коси, на ушите, шиите и китките им, между забележително заоблените им повдигнати гърди искрят скъпоценности.
Чудя се накъде да гледам, без това да е неуместно, затова насочвам вниманието си към мъжете, чието облекло е малко по-сдържано – тъмночервени костюми с ажурни яки и ръкавели, – но се оказва, че това са музикантите: французи, тъкмо пристигнали от двора на Луи XIV във Версай, както ни обясняват, за да свирят последната творба на дворцовия музикант на Краля Слънце, М. Марин Маре, която още не е изпълнявана пред публика.
Бен Хаду обикаля стаята, за да стигне до руса жена с меланхолични очи, покрита с диаманти и перли и целия асортимент от магазин за платове, за която решавам, че е нашата домакиня, херцогинята на Портсмут. Наблюдавам музикантите, докато се настаняват в нишата с обоите си, няколко дървени инструмента с по седем струни, нещо средно между голяма испанска китара и марокански рабаб. Главният измежду тях изтръгва тъжна нота от инструмента си с плавно движение на лъка и всички засвирват мощна мелодия, чиито дълбоки басови ноти резонират в костите. Включват се обоите и клавесинът, които подсилват звука, и усещам как вдъхновяващата музика ме поглъща. Почти подскачам от изненада, когато някой хваща ръката ми над лакътя и леко я стиска.
– Вие седите до мен, господине.
Обръщам се и установявам, че това е жената, която придружаваше краля в големия салон, където се възхищавах на картината на Дева Мария в първия ден от посещението ни. Тя се усмихва дяволито и ме повежда към масата, най-далеч от мястото на домакинята.
– Не, не! – възразява въпросната дама. – Той ще седне тук, между мен и лейди Лишфийлд.
– Бога ми, Луиз, не можеш да го настаниш до малката Шарлот. Бедното дете няма да знае какво да го прави. А аз ще се погрижа добре за него. – Хваща ме под ръка и ме придърпва към себе си.
Херцогинята на Портсмут се нацупва.
– Ще развалиш подредбата на масата ми, Елинор!
– О, много важно.
Над рамото на Елинор забелязвам, че пухкавото лице на домакинята ни се смръщва, преди тя да успее да възвърне самообладанието си и с насилена веселост да призове гостите си на масата.