Покланям се на дамата си.
– За мен ще бъде чест да седна до вас, Елинор.
– Можеш да заложиш живота си на това. Но ме наричай Нели, за бога, не съм толкова претенциозна. – Поглежда ме въпросително.
– О, Нус-Нус, царе... царедворец на султан Мулай Исмаил от Мароко. – Снижавам тона си. – Надявам се да не сме засегнали нашата домакиня.
– Не се тревожи за Цупондрела.
– Цупондрела?
– Венецианският посланик много хареса Луиз, когато се запозна с нея, наричаше я "бела, бела". "По-скоро Цупондрела", отбелязах аз, може би твърде високо. С нея не можем да се гледаме. – Тя се кикоти на собствената си хитроумна забележка и се навежда по-близо до мен. – Боя се, че прякорът си остана, и така ѝ се пада на тази превзета крава. Да знаеш, дошла е да шпионира за френския крал. Но пък Чарли си пада по френското, ако схващаш мисълта ми. – Поглеждам я неразбиращо, а тя продължава да бърбори: – И добре ѝ се плаща за това, както сам можеш да видиш. – Тя махва безгрижно с ръка наоколо. – Що се отнася до мадам херцогинята, ти си просто мимолетна атракция: не срещаме често добре облечени чернокожи мъже, канени на вечеря във висшето общество, но аз никога не съм съдила някого според външността. Както казваше мама, "В деня на Страшния съд ще видим чий задник е най-черен!" Мен ако питаш, топването на четката в катрана разкрасява мъжа: самият Чарли е живото доказателство за това. Сега Хортенз (това е херцогиня Мазарин за сведение) си има един едър младеж като теб, но Мустафа е толкова отвъд бледността, че за съжаление, рядко сяда с нас. Колкото до Хортенз, може да се каже, че е голяма скица. Вече е била с две от персоните в тази стая (и нито една от тях не е мъж!), както и с краля, освен това съм почти сигурна, че се наслаждава на Мустафа от време на време (Бог е свидетел, че и аз бих го направила), макар да твърди, че той е евнух. – Размахва пръстите си като ножица, в случай че не съм разбрал за какво говори.
– Евнух? Но как е възможно тогава? – питам премалял.
Нели се изкисква гърлено.
– Брей, не си много наясно, а? Не топките правят мъжа, има и други начини да се одере котка, не е само очевидният. Освен това в наши дни се намира лек за всичко, стига да познаваш точния шарлатанин.
– Шарлатанин?
– Ами те всички са еднакви, не е ли така? Доктори, хирурзи, мошеници, измамници, шарлатани: названието зависи от сумата, която им плащаш, доколкото ми е известно.
– И в Лондон има лекари, доказали се в лечението на... импотентност?
– Разбира се, че има, миличък, при все че не мога да разбера защо му е на голям мъж като теб да се интересува от такива неща. Мълвата за твоята надареност се носи из цял Лондон.
Смехът ѝ привлича вниманието на Бен Хаду, който се взира в нея, а след това отмества неодобрителен поглед към мен.
– Моята...ъъ... кралица ми възложи да търся различни лекове в Лондон, затова бихте ли ми препоръчали някого?
– Какви лекове по-точно?
– Ами... тя се притеснява, че остарява твърде бързо...
Нели изсумтява присмехулно.
– Най-ефикасните лекарства, които са ми известни, са здравословният смях и бърборенето: те могат да ни накарат да вирнем нос, когато заприличаме на съсухрени ябълки.
Не мога да сдържа усмивката си; прямотата ѝ е освежаваща.
– Мисля, че султанката няма много да ми се зарадва, ако се върна в Мароко само с този съвет.
– Най-добре ще е да се запознаеш с учените. Иди там при господин Евелин. – Тя посочва дългоносия джентълмен, който предложи ездата в Хайд Парк на Бен Хаду. – Или при моя добър приятел господин Пепис, човек, който умее да се забавлява. – Показва веселяк, който прихва в смях заради нещо, което е казала жената до него.
Тя посочва присъстващите на масата, казва ми имената им и по малко за всеки, а аз подреждам информацията в съзнанието си. Дамата, която седи от другата страна на посланика, е госпожа Афра Бен, пише за театъра и някога е шпионирала за холандците; момченцето е син на Луиз – Чарлс, херцог на Ричмънд; красивата млада жена със смарагдите е Ан, лейди Съсекс, дъщеря на краля и херцогиня на Кливланд, която имала връзка с херцогиня Мазарин, а сега била въвлечена в отношения с някакъв дипломат от Париж; следващият мъж е френският посланик Пол Барийон д'Аманкур – жените го намирали за голям чаровник; и така нататък, докато ми се замайва главата. Оказва се, че монархът има няколко деца, и аз си позволявам да питам дамата си за харема му, което ѝ се вижда ужасно забавно.