Отдолу е Сафавидският Коран, чийто позлатен обков е непокътнат. Изваждам го и го притискам към гърдите си.
– Благодаря ти, Милосърдни – изричам на глас, а след това добавям за благоприличие: – Благодаря и на теб, господарке Зидана, нека Всемогъщият те дари с дълъг живот и радост. – Никога досега не съм вярвал толкова пламенно в славата на Аллах, в безкрайната му мъдрост и състрадание.
Хвърлям обратно наметалото вътре, мушвам Сафавидския Коран под мишница и хуквам към библиотеката.
Вътре един талеб рецитира сурата Луна с напевен тон, докато моят господар Исмаил седи на инкрустирания си със злато и перли трон, погълнат от поетичния ритъм на свещените думи. Щом влизам, впива жадно поглед в това, което нося. Изчаква ученият да довърши стиха, след това махва с ръка към него, освобождава го. Забелязвам как погледът на талеба попада върху книгата, и знам, че сигурно за него е мъчение да бъде отпратен, без да има възможност да зърне безценното съкровище; наясно съм и с това, че Исмаил с радост му отнема този шанс. Отношението на господаря ми към учените не е еднозначно: цени компанията им заради отразената светлина, която хвърлят върху него, но не му харесва някой да има мнение, различно от неговото. Текучеството на талеби е голямо, тъй като няколко ненавременни думи или неуместни религиозни проповеди бързо ги пращат в яма с лъвове или отровни змии или с главата надолу в кладенец.
Щом ученият си тръгва, Исмаил протяга ръце. Той има дълги изящни длани с дълги като на жена пръсти. Не е лесно да се повярва, че същата сутрин са отсекли главата на любимия му страж, един от най-едрите.
– Дай ми го, Нус-Нус, искам добре да огледам какво е това, заради което се разделям с толкова много от ценните ми съкровища.
Полагам Корана в ръцете му и гледам как пръстите му играят по изкусно изработената шарка на двойния ръб, как я обръща, за да оцени позлатата. Острите черти на лицето му омекват, като че ли докосва главата на скъпоценния си син или гръдта на любимата си куртизанка. Нашият крал е изпълнен с противоречия: едновременно способен на насилие и нежен, жесток и снизходителен, аскет и чувствен. Виждал съм го да храни болно котенце с топло мляко с пръстите си, същите пръсти, с които час по-рано е извадил окото на слуга, който го е обидил. Когато имах температура, той ме отнесе в собственото си легло и остана с мен, докато не я свалих, като попиваше потта от челото ми с напоени в розова вода кърпи. Неговата загриженост за мен надмогна ужаса му от зараза. Два дни по-късно ме замери по главата с кана за вода, защото съм донесъл чаша твърде бавно. Природата му всява у неговите поданици еднакво силна любов и страх.
– Изключителна. Наистина изключителна. Добре направи, че ми я донесе, Нус-Нус, ще бъдеш възнаграден. Ах, но вече не правят такива книги.
Разгръща корицата и дъхът ми спира. Фино изработената вътрешна част на корицата беше покрита с коприна с цвят на тюркоаз: цветът на загладено от морето стъкло; сега е тъмнорозова, като че ли кръвта, попила в нея, просто се е разредила, вместо да бъде премахната. Щом обръща страницата там, където трябва да е първата сура, имам чувството, че сърцето ми ще спре.
– Прочети ми "Кравата" – втората сура, Нус-Нус. – Устните му са извити във великодушна усмивка, която е наистина ужасяваща.
Трябва да рецитирам по спомен, текстът няма нищо общо с думите, които Аллах е изрекъл пред Пророка, дал му е напътствия, така че да не излиза от правия път. Сурата "Кравата" е дълга, една от най-дългите в Корана. Тя е първата, която децата мюсюлмани трябва да научат наизуст. Аз обаче не съм отгледан като мюсюлманин, късно приех исляма и изборът за това не беше мой. Всеизвестно е, че с възрастта запаметяването става по-трудно. Освен това да запомня нещо, без да се разсейвам, е едно; да декламирам думите, които Исмаил очаква да чуе, докато ужасено се взирам в онези пред очите си, е съвсем различно. Калиграфският текст е елегантен; съдържанието обаче... Ококорвам очи изумено, въпреки че внимавам с интонацията.