Той сви рамене.
— Помислих, че сигурно ще мога да ви помогна да се измъкнете.
— Как?
— Ами, мога да свиря на барабан.
Изгледах го. „Лойош, вярваш ли му?“
„Не знам“.
„И аз. Това все пак може да е…“
„Знам“.
Роуца изхвърча от рамото ми и кацна на рамото на Айбин. Той сякаш се сепна, но се справи съвсем прилично.
„Тя му вярва, шефе“.
Погледнах Айбин, после Роуца. Въздъхнах.
— Избарабанвай ни тогава.
— Да седнем — каза Айбин.
Направихме го.
И той забарабани.
Седемнадесети урок
Отношения с висшето началство II
Огледах белия коридор и казах:
— Или е Имперският дворец, или…
— Не е Имперският дворец — каза Алийра.
Айбин продължаваше да седи. Изглеждаше изцеден. Престана да барабани и се усмихна вяло.
— Как стана това? — попитах.
— Него питай — каза Алийра и посочи Айбин.
— Е?
— Понякога — каза той, — когато барабаниш… трудно е да се опише. Стигаш до разни места. Не го ли усети?
— Не — отвърнах, също толкова бързо, колкото Алийра каза:
— Да.
„Шефе…“
— Хм. Добре де. Може — отстъпих аз. — Но защо точно тук?
— И двамата мислехте за това място. — Беше вярно; аз наистина си мислех колко приятно би било да споделя с Вийра някои мисли, но защо Алийра трябваше да мисли за същото?
Казах:
— Защо и ти? — В същия момент и тя ме попита същото. Свих рамене, обърнах се към Айбин и рекох: — Значи през цялото време ти наистина не си бил нищо друго освен свирач на барабан?
За първи път той наистина изглеждаше изненадан.
— Искаш да кажеш, че не си ми вярвал?
— Да речем, че просто се чудех.
Алийра стана и каза:
— Да вървим.
Изглежда, знаеше пътя, затова тръгнах след нея. Този път стигнахме бързо до вратите. Бяха отворени и този път нямаше котка. Стори ми се, че видях нещо или някой, който набързо се скри зад трона, но не бях сигурен. Във всеки случай богинята си беше там.
Посрещна ни със:
— Здравей, Алийра, здравей, Влад.
— Здравей, майко — каза Алийра.
Майко?
— Кой е приятелят ви и какво ви води тук?
— Казва се Айбин — каза Алийра. — Той ни доведе тук, за да ни спаси живота.
Майко?
— Разбирам. Трябва ли да ви върна веднага, или мога да направя нещо за вас?
Майко?
— Върни ни, майко. Ние…
— Извинявай — попитах аз, — това буквално ли го казваш?
— Кое?
— Наричаш я „майко“.
— О, да. Защо? Ти не го ли знаеше?
— Никога не си ми го казвала.
— Никога не си ме питал.
— В името на всички… все едно. Богиньо, ако благоволите да ги върнете, бих искал да си кажем няколко думи, които те няма нужда да слушат.
Алийра ме изгледа.
— Не ми харесва тонът ти, Влад.
Отворих уста да й се сопна, но богинята каза:
— Всичко е наред, Алийра. Той има основания.
Тя не остана много доволна, но каза:
— Добре.
— Но бъди кратък — каза богинята-демон, — иначе ще закъснееш за срещата.
— Каква среща?
— С Императрицата.
— Аз имам среща с Императрицата?
— Да. Поканата е у Мороулан, но реших да ти го кажа лично.
Облизах устни.
— В такъв случай — казах на Айбин, — ще се срещнем в Имперското крило на двореца.
— Добре — отвърна ми той уморено.
Богинята каза:
— Ти ме заинтригува, барабанчико. Може би някой ден ще ми посвириш.
— Защо не.
Можех да го предупредя, че поемането на работа от богинята-демон не винаги завършва така, както би ти харесало, но реших, че може би ще е нетактично. Алийра пристъпи и целуна Вийра по бузата. Вийра се усмихна майчински. Беше много странно. Алийра отстъпи и кимна; после двамата с Айбин изчезнаха.
Тъкмо се канех да почна богинята, когато зад трона се показа едно момиченце. Овладях се и рекох:
— Здрасти, Девийра.
— Здравей, чичо Влад. Всъщност вуйчо Влад, нали така казвате вие, източняците?
— Ти защо се криеш?
— Все още не мога да позволя на мама да ме види.
— Защо не?
— Това може да обърка нещата.
— О. Значи тя… — посочих богинята-демон — е баба ти?
Девийра се усмихна и допълзя в скута й.
„Шефе, аз ли съм луд, или това наистина е шантаво?“
„И двамата сме луди“.
— Съжалявам, че стана така — каза Вийра.
— И има защо, да му се не види.
— Все пак помогнах да спасят живота ти.
— Да бе. Много го правят напоследък. Трябва да ти благодаря, предполагам.
— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
— Да, богиньо. Има. Много добре се набърка в живота ми и остави това, ами така извъртя нещата, че заради действията ми умряха стотици хора. Не ме интересува какви са били мотивите ти, но не искам нищо повече да правя за теб. Разбрахме ли се?