Захапва долната си устна. Боли я, знам го. Готов съм да дам всичко, за да погаля косите й.
— Не му върви, Ред. В ръцете му всяка работа се проваля. Той мисли, че това е последният му шанс. Трябва да го разбереш…
Сядам.
— Госпожо, аз бях като роб на галера. Ти го знаеше. Ти знаеше, че съм твой до ушите. Но не съм достатъчно добър за теб. Е, някакъв си учен, професор… Не бях в пурпурна тога. Добра партия, щом няма по-добра. Но когато се появи това говедо със златни зъби…
— Престани, Ред!
— Добре, щом заповядваш. — Пак лягам и се обръщам към скалата. Тя дълго не помръдва. Може да е заспала. Нещо ме тласка към нея, но знам, че сам хлопнах вратата помежду ни. Но тя пак:
— Ред, ще се оправят ли нещата?
Обръщам се и я гледам. Прекалено тъмно е, за да се порадвам на лицето й. Със силует се разговаря по-лесно.
— Не знам. Ако мъжът ти не беше унищожил запасите… Само това исках от него срещу една трета от печалбата — помниш ли? Само екипировка… Ако той беше взел всичко необходимо, Таб нямаше да умре и сега щяхме да имаме повече шансове. Той най-добре знаеше как да ползва магнитната решетка. Аз също знам, но е негово изобретение, щеше да ни закара с точност до четвърт миля. Ако ни провърви, ако сме достатъчно близо до целта, за да оправим грешките в курса, може би ще стигнем. Или ще има още едно земетресение. Или ще се доберем до оазис. Всичко е възможно. Всичко е в ръцете на боговете. Избери си десетина богове, печката ще ти послужи за олтар и започвай с молитвите. Може сутринта някой от тях да се събуди, да те чуе и да ни помогне.
Отива си. Лежа и не мисля за нищо. Когато тя ляга до него, той приплаква и се извръща към нея. Като бебе. А на мен ми се иска да плача, но такава нощ не е подходяща за сълзи.
Легендата за изчезналия континент знам от детство. Знам легендите за златните градове, за невероятните им жители, за страхотната наука, която вече завинаги е загубена за нас след потъването на континента. Като всяко дете бях очарован и замаян от необикновеното, неизвестното, вълшебното, затова се захванах с археологията. Накрая успях да попадна на теория, според която в далечното минало на мястото на тази пустиня е имало море. Мъртвите пясъци са дъно на отдавна изчезнал океан.
Таб беше първата ми реална връзка с мечтата. Беше самотник, дори в студентските години. Макар да имаше постоянна работа, смятаха го за мечтател — добър специалист, той постоянно излагаше безумни, фантастични теории за изкривеното време и за това, че миналото никога не умира. Сприятелихме се. Нищо чудно — трябваше му още един луд… На мен също. Мъжете могат да се обичат, без в това да има нищо сексуално. Той стана мой приятел.
Един ден Таб ми показа своя апарат — темпорален сеизмограф. Теорията му беше съвсем шашава, основана само на математика и сложна логика. Не бях срещал нищо подобно. Той ми разказа какво притежава времето. Че тежестта на вековете влияе не само на живата материя, но и на скалите. А когато времето се изпарява — така го нарече той, — могат да се появяват огромни континенти. Теорията му обясняваше постоянните промени върху повърхността на Земята. Аз предположих, че може би ще можем да открием източника на всички тези легенди…
Таб се разсмя, запляска с ръце като дете и ние започнахме да работим над проекта. Постепенно всичко отиваше по местата си. В пустинята, която аз смятах за най-перспективна, постоянно имаше земетресения.
Накрая се убедихме: процесът наистина е в сила, континентът се надига!
Трябваха ни средства. Не само не ни предоставиха нищо, ами започнаха да ни смятат за идиоти, рискувахме кариерата си. И тогава се появи това говедо. Твърдеше, че е човек, който превръща в злато всичко, до което се докосне. Не знаех коя е жена му. Сключихме договор: ние даваме научната програма и организираме групата, той финансира. И когато тръгнахме на разкопките, той я доведе.
Не можех да се откажа от Таб. Таб е вече мъртъв. Аз също скоро ще срещна смъртта в компания с двамата, които най-много мразя на света.
Следващият ден не беше по-добър. Тоест не можеше да бъде по-лош.
Малко подир пладне ни нападнаха зверове.
Бяхме в областта на най-силните трусове, точно според показанията на магнитната решетка. Аз следях данните от апарата на Таб — едно изключително изобретение, за което заплати с живота си, — когато Марга обърна внимание на черните точки на хоризонта. Спряхме се да погледаме как те бавно нарастват. Скоро разбрахме, че е глутница.
С нарастващ страх започнахме да различаваме отделните очертания. Бях едновременно и изплашен, и радостен. На повърхността на Земята няма такива същества, или поне няма във времето на цивилизацията. Страхотно бързо, на скокове приближаваха към нас. И когато вече можехме да ги разгледаме, Марга закрищя ужасно, чак косите ми се изправиха. Мъжът й се опитваше да избяга, но нямаше изход. Бахме в капан. Те се нахвърлиха.