— Вино! — изпъшка кралят от дивана, на който го бяха положили. Поднесоха чаша до окървавените му устни и той започна да пие като човек полумъртъв от жажда.
— Добре! — изръмжа той, отпускайки се върху постелките. — Убиването е една проклета работа, от която гърлото пресъхва.
Вече бяха поспрели кръвта и вродената жизненост на варварина започваше да надделява.
— Погрижете се първо за раната отстрани — нареди той на придворните лекари. — Риналдо ми написа една убийствена песен и колко остро бе перото му!
— Трябваше да го обесим преди много време — избърбори Публий. — Какво ли добро може да се очаква от един поет. Ама кой е този…
Той неспокойно докосна тялото на Аскаланте с обутия си в сандал крак.
— О, Митра! — изтръгна се възклик от командира. — Това е Аскаланте, едно време граф на Тюн. Каква ли дяволска сила го е довела от засадите, които устройваше в пустинята?
— Но какво се е вторачил такъв? — прошепна Публий, като сам разтвори широко очи, усещайки космите около дебелия му врат да настръхват. Останалите също се смълчаха, гледайки мъртвия престъпник.
— Ако бяхте видели онова, което той и аз видяхме — изръмжа кралят, надигайки се въпреки протестите на лекарите, — нямаше да се чудите. Ако смеете, погледнете… — той рязко спря, отвори уста и отпусна пръста, с който се беше опитал да посочи. На мястото, където беше умряло чудовището имаше само гол под.
— Кром! — изруга той. — Това нещо се е разтворило обратно в гадостта, която го беше родила.
— Кралят бълнува! — прошепна един от благородниците. Конан го дочу и започна да го обсипва с варварски клетви.
— В името на Бадб, Мориган, Маха и Немейн! — завърши той разгневен. — Аз съм с разума си! Онова нещо приличаше на кръстоска между стигийска мумия и бабуин. Нахлу през вратата и главорезите на Аскаланте се пръснаха пред него. То уби Аскаланте, който след миг щеше да ме промуши. След това се нахвърли и върху мене и аз го убих… но не знам как, защото преди това секирата ми отскочи от него като от скала. Струва ми се обаче, че Свети Епемитрий има пръст в това…
— Вижте, говори за Епемитрий, който е покойник вече петнайсет века! — шепнеха си присъствуващите един на друг.
— О, Имир! — изрева кралят. — Тази нощ говорих с Епемитрий! Той ме повика в съня ми и аз тръгнах по дълъг каменен коридор, по стените на който бяха изгравирани старите богове. След това слязох по стълба, по стъпалата на която бяха издълбани образи на Сет и накрая влязох в една крипта, а в нея имаше гробница с образа на феникс върху нея…
— В името на Митра, кралю, замълчи! — извика върховния жрец на Митра с пребледняло лице.
Конан отметна глава както лъвът отмята гривата си и в гласа му прозвучаха ниските тонове на разгневен лъв:
— Да не съм роб, че да си затварям устата, когато ми заповядаш?
— Не, не, господарю! — Върховният жрец трепереше, но не от страх пред кралския гняв. — Не исках да те обидя. — Той се наведе над Конан и му заговори със шепот, който стигаше само до ушите на Конан.
— Господарю, става дума за нещо, което е извън възможностите на човека да го разбере. Само най-посветените измежду служителите знаят за черния каменен коридор, издълбан от неизвестни ръце в черното сърце на планината Голамира, както и за охраняваната от феникс гробница, където Епемитрий лежи вече петнайсет века. И оттогава никой смъртен не е влизал там, защото избрани от него жреци, след като положили тялото на светеца в криптата, блокирали външния вход към коридора, така че да не може да бъде намерен, затова днес дори висшите жреци не знаят къде се намира. Единствено благодарение на легендата, предавана на подбрани неколцина и ревностно охранявана, най-посветените служители на Митра знаят за това, че тялото на Епемитрий е намерило последен покой в черното сърце на Голамира. Това е едно от тайнствата, на които се основава култа на Митра!
— Не знам с каква магия Епемитрий ме извика при себе си — отговори Конан. — Но аз говорих с него и той беляза меча ми. Защо белегът го прави смъртоносен за демоните, или каква магия се крие зад него, не знам; но макар острието да се счупи в шлема на Громел, остатъкът бе достатъчно дълъг за да промуши онзи ужас.
— Нека да видя меча ти — прошепна жрецът с гърло, което изведнъж бе пресъхнало.
Конан подаде счупеното оръжие и в този момент върховният жрец извика, падайки на колене.
— Нека Митра ни запази от силите на мрака! — промълви той. — Кралят наистина е говорил с Епемитрий тази нощ! На меча му има емблемата на безсмъртния феникс, който вечно ще охранява гробницата му и това е знак, който само Епемитрий може да постави! Бързо дайте свещ! Погледнете отново мястото където кралят казва, че е издъхнал гоблина!