Мястото лежеше в сянката на някакъв параван. Те го избутаха встрани и осветиха пода със свещи. Тишина се спусна върху хората, които наблюдаваха. Миг по-късно някои паднаха на колене, призовавайки Митра, а други избягаха от спалнята с ужасени писъци.
Там, на пода, където бе издъхнало чудовището, като някаква осезаема сянка имаше голямо тъмно петно, което не можеше да се измие: очертанията на съществото бяха ясно очертани от собствената му кръв и тези очертания не бяха на същество, идващо от един нормален свят. Мрачно и ужасяващо, неговия дух сякаш витаеше над това място, като сянката на един от маймуноподобните богове, които клечат по сенчестите олтари в мрачните храмове из черните земи на Стигия.