Тежко стъпвайки охраната подмина и изчезна надолу по коридора.
— Добре! — озъби се Аскаланте. — Конан спи неохраняван. Сега бързо! Ако ни хванат докато го убиваме, свършено е с нас, но малко хора ще застанат на страната на един мъртъв крал.
— Да, бързо! — извика Риналдо, чийто очи блестяха като меча, който държеше над главата си. — Острието ми е жадно! Чувам как се събират лешоядите! Напред!
Те безразсъдно се забързаха по коридора и спряха пред позлатена врата, на която имаше изрисуван дракон — кралския символ на Аквилония.
— Громел! — отсече Аскаланте. — Разбий тази врата!
Гигантът пое дълбоко дъх и стовари тялото си върху вратата, която изскърца и се огъна. Той отново се напрегна и пак я блъсна. С трясъка на счупени резета и натрошени дъски, вратата се пръсна.
— Вътре! — изрева Аскаланте, който се бе разпалил.
— Вътре! — кресна Риналдо. — Смърт на тирана!
Те рязко спряха. Срещу тях стоеше Конан, но това не бе гол невъоръжен мъж, все още замаян от неочакваното събуждане, а варварин, съвсем разсънен, нащрек, облечен отчасти в броня и с дълъг меч в ръката.
За момент ситуацията наподобяваше жива картина — четиримата непокорни благородници, застанали край разбитата врата и цяла орда диви, рошави типове, скупчили се зад тях. Всички те стояха като замръзнали пред гледката на гиганта с изпепеляващ поглед, който чакаше изправен с меч в ръка, застанал в центъра на осветената от свещи стая. В този миг Аскаланте зърна на малка масичка в близост до кралското легло сребърния скиптър и тънкия златен обръч, представляващ короната на Аквилония и тази гледка го влуди.
— Влизайте, момчета! — извика престъпникът. — Той е сам срещу двайсет и е без шлем.
Наистина, не бе останало време на Конан да си сложи тежкия, украсен с пера шлем, нито да прикачи страниците на ризницата, а още помалко да вземе огромния си щит окачен на стената. И въпреки това, Конан бе по-добре защитен от враговете си с изключение на Волмана и Громел, който бяха с пълно снаряжение.
Кралят яростно ги изгледа, озадачен от това кои са те. Той не познаваше Аскаланте, забралата на бронираните му съперници бяха спуснати, а Риналдо бе свалил шапката си ниско над очите. С рев, който отекна в тавана, убийците нахлуха в стаята, предвождани от Громел. Той се втурна като бик, навел глава, прихванал меча си за изкормващ удар. Конан скочи срещу него и цялата му тигрова сила се преля в ръката, която завъртя меча. Описвайки свистяща дъга, острието проблесна във въздуха и се стовари върху шлема на босониеца. Мечът и шлемът звъннаха едновременно. Громел рухна безжизнен на пода. Конан отскочи назад все още държейки дръжката на счупения меч.
— Громел! — извика той, а очите му удивено блеснаха.
Разцепеният шлем разкриваше разцепената глава, но в този момент глутницата се нахвърли върху него. Острие на кинжал се плъзна по ребрата му, проникнало странично на двете плочи на бронята му, меч блесна пред очите му. Той отхвърли встрани убиеца с кинжала и стовари остатъка от счупения меч в слепоочието на човека с меча. Мозъкът му се пръсна по пода.
— Вие петимата, стойте до вратата! — изкрещя Аскаланте, който подскачаше по периферията на вихрушката от стомана и се страхуваше, че Конан може да си пробие път и да избяга. Главорезите отстъпиха за момент, а водачът им избута няколко от тях към единствената врата, но в този кратък миг Конан скочи към стената и дръпна от нея древна бойна секира, висяла недокосвана половин век.
Опрял гръб на стената, той изгледа затварящия се пред него кръг и скочи сред тях. Не беше любител на защитния бой; дори срещу смазващо превъзходство, той предпочиташе да налага боя на врага си. Всеки друг сигурно би загинал, а и самият Конан не хранеше надежди да оцелее, но кръвожадно искаше да причини максимални загуби преди да падне. Някакъв огън бе обхванал варварската му душа и бойните викове на старите герои отекваха в ушите му.
В момента, когато се отблъсна от стената, секирата му отсече рамото на един от убийците и със замах в обратна посока размаза черепа на друг. Някакъв меч кръвожадно се спусна над него, но той се изплъзна на косъм от смъртта. Приличаше на тигър сред маймуни, скачащ напред, встрани, извъртайки се, предлагайки една непрекъснато движеща се цел, а междувременно секирата му вещаеше смърт.
За един кратък миг убийците се нахвърлиха вкупом върху него, нанасяйки удари слепешката, пречейки си взаимно заради големия си брой. След това отстъпиха: двата трупа на пода бяха ясно доказателство за яростта на краля, макар и самия Конан да кървеше от рани в ръката, шията и краката.
— Страхливци! — изкрещя Риналдо, отдръпвайки назад шапката си с перо и бесен поглед в очите. — Нима бягате от боя? Ще живее ли деспота? Напред!