Предположение тринадесето. При достигане на скорост от близо 17315 C0 почти цялата маса на космичния кораб е преминала в „Т“-октавното пространство, но следата й в нашето „ф“-пространство може да се прояви като поява на неутринен поток. При подобна скорост електромагнитните взаимодействия изцяло се прехвърлят от фотонен базисен носител на псевдотахионен базисен носител, тъй като самите базисни фотони свиват квантовото си сечение на взаимодействие и се превръщат в базисни тахиони. Във „ф“-пространството се запазва само една-единствена елетонна матрица, която съдържа цялата информация за кораба и от която се репродуцира последният при обратен процес на „Т-ф“-трансформация, свързан с намаляване на съответната скорост.
Запазването на елетонната матрица се постига, като на съответния кораб се придаде такава скорост, която не би позволила последните хармонични елетонни частици в атомите да се превърнат в неутринни кванти.
Предположение четиринадесето. При скорост, близка до 17315 C0, електромагнитното антивреме в съответния кораб се е забавило, но това автоматично е довело и до ускоряване на електромагнитното време в кораба спрямо нашето „Ф“-пространство. Известно е, че почти всички процеси в човешкия организъм имат електромагнитна основа. Явления като триене, мокрене и други, свързани с близката човешка дейност, също изцяло се подчиняват на електромагнитните взаимодействия.
При подобно ускоряване на електромагнитното време при скорост от 17315 C0 шест минути, прекарани на борда на съответния кораб, биха се равнявали на сто дни, прекарани в нашето „ф“-пространство. Тоест при работещ хронален двигател човек, поставен на борда на подобен кораб в продължение на около шест минути, би остарял с около сто земни денонощия. Впрочем при някои от срещите с НЛО се забелязва именно такъв ефект, като при това има съответствие при ускоряването на процесите във времето.
Антигравитационното действие на двигателната система на НЛО по всяка вероятност се дължи на три основни фактора.
Първият от тях е свързан с въртеливото движение на външната страна на корпуса на НЛО или на част от нея.
Честотата, с която се върти външната черупка при дисковидните НЛО, обикновено е от порядъка на 500 оборота в секунда. При тази честота тангенциалната скорост на външната част на корпуса на диск с диаметър 6 метра би била приблизително 9 км/сек. Въртящата се външна черупковидна част на дисковидните НЛО средно тежи до 30% от теглото на целия апарат. При диаметър 6 метра средното тегло на подобен апарат е около 6 тона. При подобно тегло от два тона на въртящата се част, за да се получи пълен антигравитационен ефект, скоростта й трябва да бъде около 9 км/сек, при условие, че цялата маса е съсредоточена в най-външния пръстен. Материалите, от които е направена черупката на НЛО, напълно допускат достигането на подобна скорост по периферията от 9 км/сек. Поради факта, че цялата маса е около 3 пъти по-голяма от тази на въртящата се част и че цялата маса не е съсредоточена в най-външната част на черупката, където диаметърът е най-голям, то антигравитационният ефект би бил значително по-слабо изразен.
Създаването на антигравитационен ефект при въртене на дадено материално тяло е известно отдавна. Така например при денонощното въртене на Земята със свръхчувствителни гравиметрични измервания е установено, че силата на привличане намалява, когато планетата ни се върти по-бързо, и обратно — при намаляване на скоростта й на въртене привличането се увеличава. Увеличаването и забавянето на околоосното въртене се дължи главно на влиянието на Луната и на Слънцето. Доказан факт е, че традиционните жироскопи, монтирани на самолетите и стратегическите ракети, олекват средно с 14% при своята работа. Честотата на въртене при тях достига до 100000 оборота в минута, или приблизително 1600 Хц.
Ефектът на създаване на антигравитационна сила в земното гравитационно поле при въртене се дължи вероятно на зависимостта на гравитационната сила на привличане от разстоянието, масата и тангенциалната скорост на дадено тяло над земната повърхност. При увеличаване на вътрешната кинетична енергия на едно тяло неговата потенциална енергия намалява, а това води до олекване на тялото. Разстоянията между неговите атоми и молекули се увеличават, при което някои от тях се подреждат частично по нов начин. С увеличаване на скоростта процесът на тази пространствена трансформация се разпространява по посока на оста на въртене на дадено въртящо се тяло. В квантов микроструктурен план намаляването на гравитационната сила при движение с висока скорост е свързано със свиване на ефективното сечение на гравитационен захват на тахионните носители поради крайната им скорост на разпространение.