Вторият антигравитационен ефект в НЛО по всяка вероятност се създава в резултат на въздействие върху корпуса на тези апарати с мощни електростатични и електромагнитни полета. Връзката между електромагнитното и гравитационното поле е установена отдавна.
Японският професор по физика Шиничи Сейке разглежда в своя издаден през 1972 г. труд „Принципи на свръхрелативността“ възможността електромагнитната енергия да се трансформира в антигравитационна сила, както и силата на тежестта да се превърне в електромагнитна енергия. Неговата работа се базира на познатото от 1934 г. уравнение на Крамър, в което зависимостта на кръговото движение на атомите се извежда от външните електромагнитни полета. Сейке изгражда модела си на промяната на пространствената орбита на електроните в спектъра на ядрения магнитен резонанс. Това означава, че изследваната материя се подлага на въздействието на високочестотно електромагнитно поле. При това от типичните за всеки атом и молекула честоти се стига до ефект на резонанс и на гравитационна абсорбция. При тази абсорбция за сметка на преориентацията на орбиталните, магнитните и спиновите моменти на електроните и протоните в атомите част от гравитационната сила на привличане се трансформира в електромагнитна.
Начинът на действие на антигравитационния двигател на НЛО може да се обясни именно с локалната промяна на гравитационното поле. Дисковете реагират като дъска за сърф, която се носи по гребена на вълната. Посоката и скоростта могат да се променят по желание, като се изменят големината на потенциалите и честотата на електромагнитното поле около дисковидния кораб. Намиращите се в подобен апарат енлонавти дори при екстремално ускорение и рязка промяна на посоката няма да усетят и най-малко претоварване, тъй като корабът като цяло се придвижва синхронно с локално променящото се гравитационно поле. Високите ускорения и внезапните смени в посоката на движение не биха представлявали проблем за екипажа на подобен кораб, защото в изкуствено създаденото антигравитационно поле всеки атом ще се ускорява по един и същи начин.
Първите опити с гравитацията, проведени в американския университет „Денисън“ в щата Охайо, доказват, че закачен на конец свободно висящ кондензатор започва да се движи самостоятелно, след като е подложен на въздействието на високо електрическо напрежение. Този феномен е познат във физиката под името на откривателите му „Ефект на Бифилд-Браун“. В един от своите експерименти Браун доказва, че свободно висящ с хоризонтално разположени полюси кондензатор под високо напрежение се върти постоянно по посока на своя положителен полюс. Когато положителният полюс се намира отдолу, кондензаторът се движи надолу. В обратния случай кондензаторът се движи срещу силата на тежестта нагоре.
Смяната на полюсите води съответно и до смяна на посоката на двигателната сила. При два диска с диаметър 0,6 метра, закрепени на телена конструкция, които са съединени с вариант на кондензатор от две плочи при напрежение 50 киловолта и постоянно подавана енергия от 50 вата, дисковете започват да се движат по хоризонтална кръгообразна траектория с диаметър 6 метра и достигат до тангенциална скорост 19 км/ч. Направените опити във вакуум дават значително по-впечатляващи резултати. При използване на дискове с диаметър 0,9 метра по кръгова траектория с радиус 17 метра и подадено напрежение 150 киловолта се постига скорост до около 300 км/ч. Получените резултати са така впечатляващи, че веднага след откриването им са били засекретени.
В лабораториите на базата, разположена в Колорадо Спрингс, по-късно се провеждат опити с напрежение от 10 до 12 милиона волта, които дават още по-впечатляващи резултати. На базата на тези опити е създаден двигател, използващ въртящи се в магнитни полета електрически диполи.
Разгледаните два антигравитационни ефекта са достатъчни да обяснят движението на НЛО в атмосферата, техните вълнообразни люлеения тип падащ лист, както и изключителните ускорения и скорости, които достигат. Споменатите ефекти обаче не могат да обяснят както свръхсветлинните скорости на НЛО, така и възможността им да пътуват във времето. За да се обяснят, трябва да се разгледа трети ефект, използван вероятно от хроналния антигравитационен двигател на НЛО. По начина си на действие той използва трети антигравитационен ефект. Този трети ефект се постига само при скорости над скоростта на светлината във вакуум. За да се постигне тази скорост, се използва комбинираното действие на системите, даващи горните два ефекта. По-точно се извършва увеличаване на скоростта чрез суперпозиция на скоростите на въртене на външната част на корпуса на НЛО и на бягащата прецесионна електромагнитна вълна, създавана от последователно превключване на електромагнитната енергия в условия на изкуствено създаден свръхвисок потенциал. Този потенциал, както и трансфазерната матрица#, управляваща електромагнитното възбуждане, са разположени в самия въртящ се корпус на НЛО. По този начин може да се достигне скорост на възбуждане, многократно превишаваща скоростта на светлината. На самото устройство на двигателната система ще се спрем по-нататък.