При достигане на скорост 1,4 C0 голяма част от масата на съответния апарат вероятно става инверсна величина за нашето пространство. Казано с други думи, апаратът би се отблъсквал от повърхността на нашата планета със определена гравитационна сила, с която преди е бил притеглян от нея. При скорост 1,014 C0 на полето, което ротира около съответния кораб, тази сила на отблъскване от повърхността на планетата ни би нараснала близо 7,1 пъти и с приближаването й към C0 би се увеличила многократно. При скорости в интервала от 1,41 C0 до 17315 C0 гравитационната сила на отблъскване би намалявала експоненциално. При достигане на такава скорост от вихровото поле около даден кораб с маса 6 тона при покой например, съответният кораб би придобил нова инверсна маса от порядъка на 350 грама. С други думи, съответният апарат би прехвърлил и разложил изцяло масата си в „Т“-измерението, като спрямо масата от нашето „ф“-пространство той би придобил нищожна антигравитационна съставка и би се отблъсквал с тази нищожна сила от повърхността на планетата ни. Компенсирането на тази съставка с изкуствено създадено тегло от 350 грама е безпроблемно за технологията на НЛО. При използването на антигравитационен двигател, базиран на гореизказаните три принципа чрез компенсация на полето, трябва да се има предвид, че гравитационното поле на земята има различен потенциал в различните точки от повърхността й. Това означава, че при полет на подобен апарат на малка височина над нея системата му за управление трябва да следи във всеки момент състоянието на локалното гравитационно поле под кораба и на негова база да извършва постоянни корекции на силата, създаваща антигравитационния ефект.
Силата на гравитационното поле на Земята, или отношението на силата към единица маса, е числено равна на земното ускорение, измервано с единицата гал. Един гал е равен на ускорение един сантиметър за секунда на квадрат. За удобство се приема, че гравитационното поле има две съставки. Първата от тях, наречена нормална част Y, закономерно се изменя по повърхността на планетата ни, а втората от тях, наречена аномална ©, се явява като разлика между реалната R и нормалната съставка на това поле: © = R — Y. Съществува определена зависимост между Y и географската ширина на мястото на наблюдение. Пълното изменение на нормалната съставяща на гравитационното поле на Земята между полюса (983,2 милигала) и екватора (978,0 милигала) достига приблизително до 5,2 милигала.
Аномалната съставяща на гравитационното поле на Земята достига до 300 милигала. Изменението на гравитационното поле вследствие на центробежната сила е около 3,4 милигала. Изменението за сметка на сплеснатостта на Земята е около 1,8 милигала. Силата на тежестта се изменя във височина приблизително с 0,33 милигала на линеен метър. Максималната амплитуда на лунните смущения на гравитационното поле е около 0,25 милигала, а на слънчевите — 0,1 милигала. Пулсиращата съставка на земното гравитационно поле е свързана пряко с движението на земното ядро, като по оста на въртенето му пулсацията е с честота 3,76774 Хц. По двете направления, перпендикулярни на тази ос, съставящите трептят съответно с честота 4,0154 Хц. и 3,5824 Хц. Вследствие на неравномерното разпределение на земното гравитационно поле нивото на световния океан не е еднозначна нулева височинна плоскост спрямо центъра на планетата ни. Така например повърхността на Индийски океан край остров Шри Ланка е хлътнала с около 100 метра, а нивото на Атлантика край Исландия например е с около 65 метра по-високо, отколкото равнището на океана в средната му част. Там, където гравитационното поле е по-силно, се привлича по-голямо водно количество, образуващо водна гърбица в океана. На някои места съществува голяма гравитационна девиация между две съвсем близки точки от земната повърхност. Така например, ако вземем два града в Швейцария, като Локарно и Женева, ще видим, че всеки предмет, измерен в Локарно, ще се окаже по-тежък, отколкото ако го измерим в Женева на брега на Женевското езеро. Причината за подобна локална гравитационна аномалия е тялото Иврея, разположено под южното подножие на Алпите в дълбочина около 50 км. Това тяло е един от най-големите и плътни скални късове в цялата земна кора. Скалната му маса е с форма на полумесец, дълъг около 300 км и широк около 20 км. Може би това свръхплътно тяло е причина за честото появяване на НЛО над Швейцария.