През 1973 г. моряците от черноморския кораб „Антон Макаренко“ видели светещо колело в Малакския пролив към два часа през нощта. Отделните светли петна внезапно се превърнали в ивици с широчина 10–15 метра, радиално отделящи се от кораба. Но скоро краищата им се пречупили в една посока, като образували колело, което започнало все по-бързо да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. След това светлинната феерия изчезнала.
Ще дадем още едно съобщение. Офицери от английския кораб „Патна“ в западната част на Индийски океан обърнали внимание на два светещи кръга, които се въртели със завидна съгласуваност, сякаш били нанизани на някаква ос. Те определили скоростта на въртенето им — около 160 км/ч, при диаметър на кръга около 600 метра.
Досега само в Индийски океан са били забелязани най-малко 50 пъти светещи кръгове. Общото за тези наблюдения било, че светенето се появявало от дълбочините, внезапно преминавало в бързо въртене и след това отново изчезвало в глъбините на океана.
През 1887 г. близо до нос Рейс членове на екипажа на английския кораб „Сибириън“ наблюдавали появил се изпод водата голям светещ диск, който бавно се издигнал на височина 16 метра. Известно време той се движил срещу вятъра, а след това спрял, бързо се издигнал в небето и се скрил в облаците. Цялото явление продължило около пет минути.
Излитания от водата и изчезването в небето на неизвестни обекти са били наблюдавани също през 1953 г. в Средиземно море, през 1955 г. близо до брега на Калифорния, през 1957 г. край бреговете на Англия, през 1967 г. близо до крайбрежието на Венецуела и през 1979 г. в Червено море. Обратният процес на потапяне във водата на неидентифицирани летящи обекти също са наблюдавани многократно. След Втората световна война случаи на падане или потъване под водата на такива обекти са зафиксирани през 1950 г. в Мексиканския залив, през 1956 г. край бреговете на Калифорния и през 1968 г. край бреговете на Венецуела.
Какво може да се каже за обекти, които са в състояние да се движат с лекота еднакво добре и в океанските дълбочини, и във въздушните простори над планетата, и в космическото пространство, на Луната и по повърхността на други планети от Слънчевата система. При това, проявяващи в повечето случаи разумно от човешка гледна точка поведение.
АВАРИИ И КАТАСТРОФИ НА НЛО
Съществуват случаи на срещи с НЛО, при които е невъзможно да се даде обяснение на последните, ако ги разглеждаме като природни явления, образци на земна техника или като плод на колективна халюцинация на хора. Нещо повече, съществуват публикувани в пресата сведения за оставени материални следи, които недвусмислено показват, че НЛО не са апарати, продукт на нашата цивилизация. Това са случаите, в които са намерени предмети и материални следи, оставени от кацнали или претърпели аварии НЛО. В каталога, съставен от центъра за изучаване на НЛО в САЩ, за физически следи от неидентифицирани обекти, може да се види, че в 37 страни по света са открити над 1000 такива. Тук трябва да се има предвид, че подобни находки са открити визуално и на Марс. От намерените предмети и апарати могат да се направят изводи за материалите, от които са конструирани НЛО, за устройството им, а също и за технологичното равнище на тези, които са ги създали.
Една от първите аварии на НЛО е на 2 юли 1947 г. в района на град Розуел в щата Ню Мексико в САЩ. На тази дата между селищата Корона и Розуел в земната повърхност се блъснал и разбил на парчета голям дисковиден обект. Местните жители открили в пустинята отломки и останки от човекоподобни същества. Научното изследване, проведено от авиоразузнаването на САЩ, показало, че летящият диск, катастрофирал на това място, е конструиран от леки устойчиви материали. Що се отнася до съществата, които са го управлявали, било установено, че те са се катапултирали от кораба преди взривяването му. Телата на четири от тях били открити приблизително на 4 км на изток от мястото на падане на кораба. Те били обезобразени и в стадии на силно разложение, тъй като до намирането им почти седмица са били плячка на гризачи, насекоми и микроорганизми. Учените са дошли до заключение, че четирите същества само на вид са човекоподобни, но биологически и еволюционно не са сходни с хората. Вътрешният им строеж напомнял строежа на телата на насекомите.
В началото на октомври 1947 г. в северозападната част на Райската долина, северно от град феникс в щата Аризона бил намерен друг катастрофирал диск с диаметър 10 метра. В него били намерени телата на двойка малки хуманоиди, високи около 1,5 метра. Единият от тях бил открит вътре в падналия обект, а другият бил намерен полуизлязъл от люка на кораба. Анализът на данните от изследванията разкрил голямото сходство между този и предишния случай, станал в началото на юли.