В близкото космично пространство вследствие гравитационните полета на Луната, Земята и Слънцето също се наблюдават във всяка произволно избрана точка изменения на гравитационното поле. Тези изменения са в резултат на въртеливото и постъпателното движение на тези небесни тела. Съществуват само пет точки в близкото космично пространство около Земята, които са с относително постоянно гравитационно поле. Това са така наречените точки на Лагранж, в които се постига уравновесяване на гравитационните сили на привличане на Луната, Земята и Слънцето.
Според предположенията, изказани по-горе, хроналният антигравитационен двигател на НЛО не ускорява последния в пространството, а първоначално ускорява част от структурата на пространството около и във кораба до 17315 C0 чрез възбуждане на микроструктурите на вакуума. Това ускоряване чрез възбуждане се извършва с помощта на бягаща прецесионна вълна, чиято тангенциална скорост достига до 17315 C0. При това енергията, която носи тази вълна, трябва да бъде достатъчна, за да може да възникне процес на полифуркация# на вакуума. При тази полифуркация битуисторната структура на меронните и елетонните съставки на конфигурацията, отговаряща за електромагнитните взаимодействия, се свиват и плъзгат в тахионните конфигурации на многомерното пространство, при което имаме и процес на стопяване на масата в нашето „Ф“-измерение.
Как е възможно да се постигне скорост на ротиращо вихрово поле, по-голяма от тази на светлината във вакуум?
За тази цел вероятно се използва система, подобна на системата на земните ускорители на елементарни частици. Разликата с тях може би основно се заключва в енергията и скоростта на възбуждане на отделните части на системата. Съгласно някои публикации корпусът на НЛО е изграден от отделни шестоъгълни клетки с диаметър до 1 мм, подобно на пчелна пита. В най-външния слой на тези клетки са разположени микропорести свръхвисоковолтови кондензаторни покрития. Последните са свързани чрез управляващи трансфазерно-електронни ключове към свръхпроводящи високотемпературни бобини, създаващи мощно електромагнитно поле около корпуса, Трансфазерните ключове вероятно се управляват от многоканален диамантен оптичен дешифратор-демултиплексор#, който съответно е управляван от лазерен компютър. Управляващите импулси между трансфазерните ключове и оптичният дешифратор-демултиплексор се предават по система от оптични влакна, разположени във вид на сложна спирала вътре между клетките на корпуса. Микропорестите кондензатори се зареждат от високоволтов преобразувател на енергията на синергетичния реактор, скрит в корпуса на апарата. Лазерни импулси от квантов генератор на свободни електрони, монтиран в корпуса, постъпват на входа на оптичния дешифратор-демултиплексор, който се управлява от лазерния компютър. От изходите на оптичния дешифратор-демултиплексор те минават по оптичните влакна и задействат фазерно-електронните ключове. По този начин се създава ротираща енергетична вълна по корпуса на апарата. Възможно е тази вълна да се създава и с помощта на тразер и тахионно управлявани блокове. Нейната ъглова скорост е различна за клетките, намиращи се на различно разстояние от ротационния център на корпуса на съответния кораб.
При дисковидните НЛО колкото разстоянието е по-малко до центъра на диска, толкова пъти скоростта на възбуждане, респективно честотата, е по-голяма. При клетки от корпуса, разположени на разстояние примерно 1,5 метра от центъра на въртене при периметър около 10 метра честотата на възбуждане при тангенциална скорост на възбуждащата вълна C0 би била от порядъка на 30 ГХц.
Дисковиден НЛО с диаметър 6 метра би имал честота на възбуждане по периферията около 15 ГХц. Дисковидните НЛО по главната си ос на симетрия имат куха колона с диаметър около един дециметър и височина, която зависи от размерите на съответния диск. В двата края на колоната около вакуумни лагери се въртят двете черупки на летящия диск, горна и долна, с вероятно максимална честота на въртене около 600 Хц, или около 36000 оборота в минута. Към колоната и под двете въртящи се черупки е разположена кабината на НЛО. В горната и долната част на централната колона са разположени камерите за наблюдение. Черупките на диска на НЛО вероятно се развъртат от пусково електромагнитно поле, създавано от свръхпроводящи намотки по външната повърхност на кабината на НЛО. Горната и долната черупка на дисковидните НЛО се въртят в противоположни посоки с еднаква скорост, така че при увисване на диска на едно място, въртящият момент на кабината с екипажа да бъде нулев. Подобен ефект се постига при хеликоптерите с два винта, разположени един над друг.