При честота на въртене на черупката от 600 Хц и диаметър на диска 6 метра тангенциалната скорост на възбуждане на клетките с диаметър до 1 мм по повърхността на черупките трябва да бъде 17315 C0. Това означава, че тангенциалната скорост на възбуждане от страна на оптичния дешифратор-демултиплексор на клетка от най-външната част на съответния диск трябва да бъде около 17315 C0. При размер на клетките 1 мм честотата, съответстваща на съответната скорост от 5194500000000 м/сек, ще бъде около 5194500 ГХц. (Най-високата възможна честота, постигната от транзисторни ключове е едва 500 ГХц.) Тази честота нараства съответно многократно за клетките, намиращи се по посока към центъра на диска. При честота на въртене на черупките на НЛО 600 Хц и диаметър 6 метра тангенциалната скорост на периферията на черупката на НЛО би била около 11,3 км/сек, или около една тридесетхилядна от C0. При суперпозиция на двете скорости, тангенциалната на въртене на черупката и тази на честотно възбуждане в нея, без проблеми могат да се получат скорости на бягащо енергетично поле от порядъка C0 + 0,003% до 17315 C0.
Това поле би възбуждало с такава скорост последователно част от микроструктурата на вакуума, като имитира обратния процес, а именно ускоряване на тялото във вакуумните конфигурации с такава скорост. По този начин са създадени необходимите, но не достатъчни условия НЛО да се плъзне в изкуствено създаден тахионен тунел от „Т“-пространството със скорост 17315 C0. Достатъчното условие за подобно плъзгане се определя от големината на действащата върху тялото антигравитационна сила. Количествената енергетична съставка на плъзгането в тахионните канали освен от създадената антигравитация ще зависи и от скоростта и от енергията на възбуждане, която се прилага върху единична клетка от съответния кораб. При първоначално лазерно възбуждане във всяка единична клетка се създават групи от атомни агрегати на различни химични елементи, които преминават в така нареченото мезоскопично състояние. От броя и големината на тези агрегати зависи какъв потенциал ще бъде приложен върху всяка една от клетките, за да може тя да се плъзне безпроблемно в тахионния канал на пространството.
Каква би била все пак вероятната последователност на физичните процеси при двата основни режима на работа на двигателната система на НЛО във времето и пространството?
Съгласно предположенията при преход в пространството първоначално около съответния кораб вероятно се създава ротиращо вихрово поле на възбуждане със скорост до 17315 C0. Това поле е прехвърлило масата на кораба в „Т“-пространството, но приложената антигравитационна сила е нищожна и не е достатъчна, за да ускори съответния кораб в пространството. За тази цел се използва втора основна възбуждаща вълна, която ротира върху кораба и която се движи със скорост с около една милионна по-голяма от скоростта на електромагнитните вълни във вакуум C0. Именно тя създава първоначалния мощен антигравитационен импулс, който кара кораба да се ускори експоненциално до скорост 17315 C0 в тахионния канал от „Т“-пространството. Скоростта в случая нараства експоненциално, при което съответната антигравитационна сила намалява експоненциално с времето.
При съответен преход към миналото горният процес би претърпял някои малки изменения, тъй като втората възбуждаща вълна вече ще се движи не в паралелен синхрон с първата възбуждаща вълна, а в последователен синхрон. Освен това в този случай енергията на втората възбуждаща вълна е много по-концентрирана по място и по време в пространството. По този начин създаденият антигравитационен импулс е намален хилядократно, но използваната енергия е в достатъчно количество, за да може да ускори във времето съответния кораб, използвайки скорости, съвсем близки до главния енергетичен праг C0 в „Д“-измерението. Същото се отнася и за режима на работа при пътуване към бъдещето на подобен кораб.