В този случай обаче приближаването към енергийния праг C0 ще бъде от страна на „ф“-пространството, като скоростта на втората възбуждаща вълна ще бъде от порядъка на 0,999999 C0. Първоначалното използване на възбуждаща вълна със скорост 17315 C0 намалява масата на тялото в избраното измерение за преход няколко хиляди пъти, като по този начин квадратично по толкова пъти намалява и необходимата енергия за преход във времето. По този начин се създава условие за изкуствено тунелиране на стръмността на енергетичната бариера C0.
Тъй като възбуждащите вълни са ротиращи в пространството около съответния кораб, то първата от тях, която се движи със скорост, близка до C0, кара частиците на кораба да излъчват синхротронно лъчение, дължащо се на намаляването на енергията им по пръстеновидните им траектории. Втората възбуждаща вълна, която се движи със скорост 17315 C0, кара частиците да излъчват тахитронно лъчение поради същите причини, но вече взети за „Т“-измерението.
В заключение може да се каже, че наблюдаваните НЛО вероятно използват основно споменатите три „Ф“-, „Т“- и „Д“-измерения. Някои от още по-напредналите цивилизации обаче може би използват и други бариери от по-високите октавни измерения, като „ергонното“ — „Е“-измерение, например. При тези преходи предполагаемите ефекти биха били още по-фрапиращи и биха смаяли въображението ни.
ВЪЗМОЖНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ НА ХРОНАЛНИЯ СИНЕРГЕТИЧЕН РЕАКТОР НА НЛО, ОСНОВАНИ НА НЯКОИ СЪВРЕМЕННИ ТЕОРИИ
Хроналният синергетичен реактор на НЛО вероятно е енергийното сърце на тези апарати. На базата на данни, получени от кацнали или аварирали НЛО, може да се предположи, че той представлява цилиндър с диаметър 60 см и дължина около метър, разположен вътре в корпуса на кораба на разстояние 2/3 от центъра спрямо периферията. Основното му предназначение вероятно е да преобразува разсеяната енергия в пространството около апарата в електричен ток, използвайки хармонични резонансни честоти и явления. Досега в науката са известни няколко типа синергетични реактори в зависимост от типа на обекта, който се възбужда с резонансна вълна. На базата на тях могат да се изкажат някои предположения за принципите, използвани в реакторите на НЛО.
Синергетичен реактор с електронно възбуждане
При този тип реактори основната идея почива върху самото понятие за електричен ток. Електричният ток представлява насочено движение на електрични заряди, които преминават от един атом към друг под действие на електрично поле. В металите електричните заряди са електроните, а в разтворите — йоните. Тъй като всяко тяло е изградено от милиарди атоми, които съдържат положително ядро, заобиколено от облак отрицателни електрони, то може да се предположи, че всяко тяло съдържа огромен резервоар от заряди. Проблемът е в това, те да бъдат приведени в движение, тъй като по принцип електроните около ядрото са в равновесие и трябва да се подаде енергия, за да се раздвижат голям брой електрони в една и съща посока. Този принос на енергия може да е колебанието на магнитно поле (генератор на ток в трансформаторите), химична реакция (батерии и акумулатори), светлинен лъч (фотоелектрични елементи), топлинен лъч (термосъпротивления) и др. Тази енергия се подава отвън — нещо неестествено, ако се вземе предвид, че материята съдържа значителна енергия. Следователно най-интересният начин за възбуждане би бил с устройство, което би могло да извлече направо под формата на електричество енергията, съдържаща се в метала. В съвременната физика на всеки атом се гледа като на осцилираща система, като не се говори за орбита на електроните, а за сферична зона (орбитала), заобикаляща ядрото, където във всеки момент електронът може да бъде намерен със статистическа вероятност в определена точка.
Впрочем целият атом се разглежда като осцилираща система, в която всяка частица е свързана с определена вълна и честота и обратното. Основният принцип на новия тип реактор се основава върху използването на резонансна честота, предварително определена с дадена точност, която, изменяйки полето на връзката електрон-ядро, раздалечава желаната орбитала. По раздалечаване трябва да се разбира, че радиусът на тази орбитала започва да расте неограничено, а това означава, че електронът напуска ядрото. Известно е, че ако на осцилираща система се подаде резонансна честота, движението и амплитудата на движение се усилва неограничено до момента на разрушение. Тъй като атомът е осцилираща система, по принцип е възможно да се откъсне електронът чрез резонанс. Трудността идва от извънредно високите честоти, необходими за възбуждане, от порядъка на милиарди осцилации в секунда. За щастие явлението резонанс се поражда не само от собствена честота, но и от всяка кратна на нея честота — това са така наречените хармонични честоти. Що се отнася до атома, честотата, изведена от квантовите и вълновите уравнения, се дава от израза: