За практическо използване най-подходящи изглеждат ядрените реакции с Ў-радиоактивност, тъй като тя е свързана с отделянето на електрони от ядрото на атома. При Ў-разпадането работата се извършва от разсеяната среда. Ключът към извличане на тази енергия е във възстановяването на Ў-радиоактивния елемент. Според таблицата за периодите на полуразпадане и енергията, освободена при разпадане на изотопите, въглерод-12 изглежда един от най-интересните основни елементи, защото неговият изобар (еднакво атомно тегло) с бор-12 дава Ў-енергия средно от 10 мегаелектронволта. При коефициент на ефикасност 10E-5 (1 атом на 100000 влиза в реакция) и общ енергиен рандеман 20%, непрекъснатото възстановяване на въглерод-12 при разпадането на бор-12 осигурява 8 кВт на грам. Двадесетина грама биха осигурили 160 кВт енергия, или 217 к.с.
В синергетичния реактор може да се предизвика падане на електрон върху ядрото посредством интензивно магнитно поле, успоредно и противоположно насочено на електричните полета в атома. Попадането на електрон в ядрото на въглерод-12 го превръща в радиоактивен бор-12, който се връща към състоянието на въглерод-12, като освобождава част от разсеяната енергия, взета от средата, чрез Ў-радиоактивност. Остава тази енергия да се извлече в практическа форма.
Известно е, че Ў-излъчването става предимно в посока на магнитното поле. Така създаденият допълнителен ток може да се използва чрез ефекта на Джоузефсън или като електроните се спрат във вторичната намотка, което направо ще даде променлив ток.
Нека разгледаме следната схема. Графит е вложен в намотка, която създава магнитно поле в обикновен трансформаторен кръг.
Около графита има намотка, която може да създаде допълнително магнитно поле. При отсъствието на ток в тази намотка във вторичната намотка се възстановява пуснатата във въглерода енергия с обичайните за всеки трансформатор загуби. Ако се пусне ток и по намотката около въглерода, като при това се създава необходимото магнитно поле, във вторичната намотка ще се получи няколко пъти по-голяма мощност. Получава се средно няколко пъти повече енергия от подадената на входа.
Третият тип синергетичен реактор използва самогенериращ се разряд. Основната концепция при този вид реактори е да се използват така наречените нулеви флуктуации на вакуума. Нулевите трептения са раждане и анихилация на „виртуални двойки“ — частици и античастици, които се различават от обикновените елементарни частици по нищожно краткото време на съществуването си — 8E-21 секунди. Възниквайки под нулевото ниво на енергията от вакуума и връщайки се отново там, те като че ли нарушават закона за запазване на енергията. Квантовата електродинамика обяснява този парадокс с помощта на принципа на неопределеността на Хайзенберг. Според него е невъзможно да се знаят всички точни характеристики на частицата и затова не бива да се изисква от природата да спазва точно закона за толкова незначително време, каквото е времето на съществуване на виртуалните двойки. За даден наблюдател като че ли няма нищо. Въпреки това всяка виртуална двойка е повече от реална, тъй като носи по време на своя „живот“ заряд с истинска енергия — около 0,511 мегаелектронволта за виртуалния електрон например. Според изчисленията на американските физици Джон Уилър и Ричард файнман енергетичният потенциал във вакуума на обикновена крушка е достатъчен да накара всички океани на Земята да закипят.
Самогенериращият се разряд възниква, когато се достигнат определени (критични) плътности на разрядните токове. Тогава създаваните от тях магнитни полета осигуряват намагнитеността на електроните в плазмата. Вследствие на това електроните започват да се движат плавно по циклоидна траектория. Взаимодействието на токовете с техните магнитни полета принуждава електроните да се отклонят към оста на разряда, който има цилиндрична форма. Появява се ново електрично поле.
Именно то позволява да се „включи“ в действие физическият вакуум. В създаденото ново поле вакуумът се поляризира, следователно виртуалните двойки се движат вече не хаотично, а в определена посока. Виртуалните позитрони при това ускоряват електроните на плазмата, като им предават част от енергията си. Вследствие на това токът във веригата се самоусилва.