Известно е, че всички взаимодействия и явления в света се извършват чрез размяна на виртуални частици. При самогенериращия се разряд се осъществява частично отнемане от енергията на вакуума. При определена стойност на токовете и магнитното поле вече не може да настъпи пълна анихилация на виртуалните двойки — трябва да възникне „някакъв“ виртуален дипол: два разделени заряда с обща за тях отрицателна енергия. Това означава, че заедно с вземането на енергията се извършва преструктуриране и подреждане на вакуума. Освен това се оказва, че при самогенериращия се разряд се ражда нов вид вълново излъчване. Подобно на звуковите вълни получените вълни имат надлъжна компонента на електрическото поле, висока проникваща способност през проводяща среда (в това число и през метали). Такъв вид излъчване, „пробуждайки“ част от скритата енергия на вакуума, може да променя структурата на веществото. При създаване на насочено излъчване от реактор със самогенериращ се разряд ядреният процес на Ў-разпадането се ускорява с 5-6%. При въздействие върху кварцов генератор с висока стабилност с подобно лъчение се наблюдава изменение на честотата му. Освен това при насочено излъчване от реактор със самогенериращ се разряд се забелязва значително намаляване на съпротивлението на жичките при работа на обикновените осветителни крушки, което може да доведе до тяхното изгаряне. Споменатите ефекти на ускоряване на физичните процеси показват, че при работа на реактор със самогенериращ се разряд се получава енергия за сметка на изкривяване на хода на времето в околното пространство. Ако около подобен реактор се създаде допълнително ускоряващо процесите поле, то ефектът от изкривяването на времето чрез девиация на хроналния цикъл на взаимодействие ще бъде още по-голям. Съответно енергията, която би се получила от хроналното преструктуриране на вакуума, би била колосална, тъй като времето на живот на виртуалните частици не би било 10E-21 или 10E-24 секунди, а би станало напълно измерима величина, която ще е в зависимост от скоростта и посоката на подаваните възбуждащи вълни. Тогава виртуалните електрони биха могли да се превърнат дори в реални електрони. Всъщност реакторът, захранващ двигателното устройство на извънземните НЛО, вероятно е от последния тип, като се имат предвид ефектите, които предизвикват в околната среда тези апарати. Вълните, създавани от подобен реактор, са на неутринна основа, което определя голямата им проникваща способност през различни среди.
Останалите от разгледаните типове реактори по всяка вероятност също са използвани в някои НЛО, като при тях вероятно е създадена допълнителна хронална модулация.
СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ОЩЕ СЪМНЕНИЯ ДАЛИ НЛО СА МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Защо е необходимо да се разглежда подобен въпрос след всичко казано дотук в гореизложените глави? Повече от половината от хората в най-развитите страни на Земята определено вярват и са убедени в съществуването на извънземните посетители. Оказва се, че колкото човек е по-информиран по този въпрос, толкова убеждението му е по-силно в гореизложената теза. За съжаление обаче поради информационното затъмнение в тази област и поради липсата на достатъчен интерес много от учените по света, уповавайки се на остарели научни парадигми, са склонни да отрекат или да омаловажат темата за НЛО. Понякога дори авторитетът на тези хора в обществото се използва умишлено от определени среди, за да се всяват допълнителни съмнения в редиците на вярващите.
Голяма вреда при изясняването на проблема нанасят и някои хора, които търсят евтина сензация и умишлено създават фалшификати по тази тема, като се опитват да заблудят обществото. Много от хората, които пък действително са наблюдавали подобни обекти, са склонни да хиперболизират своите преживявания и често доста изкривяват действителната картина на нещата. Шепата хора, които притежават достоверна и точна информация по въпроса, мълчат като риби поради разбираеми съображения. Все пак поради големите трудности, свързани с опазването на подобна тайна, от тези среди макар и рядко изтича достоверна информация по въпроса.
Общо взето, по отношението към разглеждането на проблема НЛО човешкото общество се оказва разделено на определени информационни нива. На най-високото ниво на върха на пирамидата се намират съвременните жреци — групи от учени, работещи в най-секретните лаборатории на големите държави, за чиито разработки се влагат стотици милиарди долари. Наред с тях на същото ниво могат да се поставят определени хора от ръководството на тези страни. Подобно на египетските жреци тези хора държат в ръцете си върховете на човешкото познание във фундаменталните и приложните науки. Наред с това тези хора държат и ключовете към комуникациите с представителите на високоразвитите цивилизации, които посещават планетата ни. На това равнище отговорът на въпроса, дали НЛО са мит или реалност, е пределно ясен и еднозначен.