ТУИСТОР — английски — посукан, изкълчен в пространството. Понятието е въведено от Роджър Пенроуз за определени обекти във физиката.
ТУНЕЛЕН ПОЛЕВИ ПРЕХОД — Преход, при който даден обект преминава през определена енергетична бариера, като използва свойствата на дадени полета да снижават локално височината на съответния енергиен праг.
УСЛОВИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНА ВЪЗБУДИМОСТ НА АТОМИТЕ — Има се предвид, че фронтът на вълновия пакет на фотона при своето разпространение не трябва да бъде изкривен повече от даден допустим ъгъл спрямо посоката на разпространение на вълната, за да може да възбуди конкретен атом.
ФОНОВО РЕЛИКТОВО ЛЪЧЕНИЕ — Микровълново електромагнитно излъчване, разпространяващо се в Космоса със средна температура 2,7 К. Съществува хипотезата, че фоновото излъчване е остатъчно (реликтово) от гигантски космически взрив, станал преди близо 18 милиарда години, при който е започнало разширение на видимата от нас Вселена.
„Ф-Т“-ТРАНСФОРМАЦИЯ — При използването на това понятие се изхожда от тезата, че Вселената представлява сложен конгломерат от наложени едно в друго пространства и измерения. Всяко от тези измерения се характеризира с определена структура, скорост и динамика. Според същата теза всички тези пространствени измерения са определени и закодирани в най-елементарните клетки, изграждащи вакуумната микроструктура. В случая на горната трансформация с „Ф“ е означено нашето тримерно пространство, за което най-характерни са фотонните носители на електромагнитното взаимодействие. С „Т“ е обозначено най-близкото до него по скорост и динамика октавно пространство, за което са характерни като основни носители тахионите, определящи гравитационното взаимодействие. При гореупоменатия процес на трансформация се извършва прехвърляне на масата на даден обект от нашето „ф“-пространство в „Т“-пространството, като се използват някои специални ефекти и процеси от физиката.
„Ф-Т-Д“-ТРАНСФОРМАЦИЯ — Разглеждането е аналогично на описания вече процес на „ф-Т“-трансформация, с тази разлика, че се въвежда ново допълнително „Д“-пространствено измерение. Характерна особеност на последното е, че то може да се разглежда като спрегнато и свързано с нашето „Ф“-пространство. В „Т“-пространството много от процесите, характерни за нашето измерение, изглеждат обърнати, а други — противоположно насочени. Вероятно благодарение на съществуването на това пространство има положителни и отрицателни електрични заряди, както и има възможност за обръщане на хода на времето.
ЦИКЛОТРОННО ИЗЛЪЧВАНЕ — Представлява електромагнитно излъчване, дължащо се на заряди, движещи се във външно магнитно поле В, които под действието на силата на Лоренц описват спирални траектории около магнитните силови линии на това поле. Въртящите се в магнитното поле заредени частици със скорост много по-малка от скоростта на светлината, изпускат спирачно магнитно лъчение на определени хармонични честоти. Ъгловата скорост на завъртане на тези частици се нарича циклотронна (жиромагнитна) честота. Частиците излъчват вълни както на тази основна честота, така и на кратни на нея по-високи хармонични честоти. За електроните тази честота е от порядъка на 17,6 мегахерца. Характерно за циклотронното лъчение е, че с увеличаване на номера на съответната хармонична честота интензивността на излъчването рязко спада.
ЦУГ — Произлиза от немската дума Zug — влак, прелитане. С това понятие във физиката се означава последователността от върхове и падини на светлинната вълна, излъчена от един елементарен излъчвател, например атом, за времето на един акт на излъчване. Квантов аналог на цуга е дължината на един фотон. Вълновият цуг на фотона можем да си го представим като отрязък от синусоида в пространството или като вълнов пакет с определена дължина. Тази дължина на „късчето синусоидално трептене“, определящо пространствената картина на единичен фотон, е