На 25 март 1948 г. край гр. Ацтек, щата Ню Мексико, САЩ, катастрофирал диск с диаметър 30 метра. При падането си той бил засечен от три отделни югозападни радарни станции на САЩ. Зоната на падането била определена точно чрез това засичане и незабавно била предадена информация на противовъздушната отбрана, ръководена по това време от генерал Джордж Маршал. Той, както се твърди, се свързал с групата „Маджестик-12“, а също така и с екипа за вътрешнопланетни явления към дирекцията на военното контраразузнаване. По това време групата работела на Кейп Хейл, щата Колорадо, и нейната задача била да събира и превозва до определени секретни бази повредени или катастрофирали НЛО. След няколко часа разузнавателната част открила катастрофиралия апарат на около 20 км от гр. Ацтек. Генерал Маршал заповядал отбой на противовъздушната отбрана. След това към мястото на падането били извозени с хеликоптери учените доктор Лойд Барнер, д-р Карл Хайланд, д-р Джером Хайнсейкър и д-р Робърт Опенхаймер. От всички тях била изискана клетва за свръхсекретност. При огледа се установило, че външната облицовка на диска била от лек, приличащ на алуминий метал, толкова издръжлив, че по-късно устоял на направените опити за термично въздействие с температури от порядъка на 10000° Келвин. Не били в състояние да го пробият дори режещи инструменти с диамантен връх.
Дискът се състоял от големи метални пръстени, които се въртели около кабина, намираща се в центъра им. Липсвали винтове, нитове или каквито и да било други скрепителни елементи. Имало илюминатори, които изглеждали като метални и само при внимателно разглеждане се виждало, че са прозрачни. Изследователите проникнали във вътрешността на диска благодарение на процеп в един от илюминаторите. Те разширили отвора и влезли в кабината. След натискането на бутон във вътрешността на кабината в корпуса се отворила скрита врата. Цялата секция на кабината била с диаметър 18 фута (5,5 метра). В нея били открити четиринадесет малки хуманоида, високи от 36 до 42 инча (0,9 до 1 метра). Телата били обгорени и имали тъмнокафяв цвят. Двама от хуманоидите били отпуснати върху пулта за управление. Другите 12 трупа лежали на пода. Д-р Буш и д-р Нойман открили, че командният пулт има касетки, които може да се издърпат, но липсвало каквото и да е опроводяване в тях. Една „книга“, състояща се от подобни на пергамент листове, с качеството на пластмаса съдържала странни йероглифи, подобни на санскритските. Д-р Бронк, физиолог и биофизик, разгледал труповете и помолил да бъде докарана охладителна апаратура за тяхното консервиране. Демонтираните части на диска заедно с труповете били откарани в Райт Хилд — военновъздушна база „Райт Патерсън“. По-късно представители на ВВС направили дисекция на телата.
При изследването на хуманоидите било установено, че средната височина на телата им била около 1 метра. Чертите на лицата им били монголоидни, с непропорционално големи глави, с големи очи, малки носове и уста. Средното им тегло било около 18 кг. Ръцете, дълги и тънки, стигали до коленете им. Дланите завършвали с ципа между пръстите. Нямали храносмилателна система подобна на човешката, нито чревен тракт. Външно не се забелязвали органи за размножаване. Вместо кръв имали безцветна течност без червени кръвни телца, която миришела на озон. При изследването се оказало, че възрастта на телата им била около 30 години, докато възрастта на мозъка им била на около 500 години по земното летоброене.
На 7 юли 1948 г. в 14,29 часа местно време в Мексико на 45 км южно от гр. Ларедо се разбива странна летателна машина. Според очевидци тя е била засечена от радар над щата Вашингтон в 13,22 часа и е прелетяла четири хиляди километра за един час. Незабавно на местопроизшествието пристигнали представители на мексиканската армия и на военновъздушните сили на САЩ. Обектът бил открит от американските самолети едва в 2,15 часа на 8 юли. Дванадесет часа след катастрофата машината продължавала да дими. Външната обвивка на кораба била разпръсната от експлозията и наоколо били намерени малки парчета от нея. Според изследователите машината трябва да е имала диаметър 27 метра и височина 8 метра. В димящите останки било намерено тялото на някакво същество. Височината му била 1,37 метра, а главата му несъразмерно голяма спрямо тялото. Орбитите на очите му се оказали прекалено големи за човешко същество. Другите черти на лицето не оставяли съмнение, че тялото принадлежи на извънземно същество. Представителите на армията направили над 500 снимки. След огледа на специалистите още същия ден тялото било натоварено на хеликоптер и изпратено във военновъздушната база „Хуайт Сендс“ в щата Ню Мексико.