През 1952 г. подобен апарат извършва аварийно кацане на територията на авиобазата „Едуардс“, щата Калифорния. Корабът е с дисковидна форма и диаметър 27 метра. По периферията му са разположени илюминатори, почернели от високата температура. Апаратът е евакуиран в авиобазата „Райт Патерсън“.
На 21 май 1953 г. в района на гр. Кингман, щата Аризона, катастрофира дисковиден обект с диаметър 10 метра, с изпъкнала повърхност и височина около 7 метра. Обектът е направен от неизвестен метал, подобен на алуминия. Намерен е забит на около 50 см в пясъка, без следа от структурни повреди. В долната му част е бил открит входен люк с размери 1 на 0,75 метра. Не са открити устройства за приземяване. В кабината на кораба изследователите видели два въртящи се стола, много неизвестни уреди и екрани за наблюдение. Намерено било и тялото на единствения пилот. Той бил висок около 1,20 метра, с тъмнокафяв тен, две очи, две уши и малка кръгла уста. Облеклото му се състояло от сребрист метален костюм, като на главата му имало шлем, направен от същия материал. Останките от дисковидния обект били изследвани за радиация, но не било открито нищо.
През 1959 г. от катастрофирал летящ обект били извадени труповете на двама хуманоиди, високи 2,10 метра, които били откарани за изследване във военновъздушната база „Райт Патерсън“. Лицата им имали високи и широки чела. Очите били изтеглени към слепоочията, което им придавало азиатски вид. Хуманоидите имали малки нос и устни, с малка и леко заострена брадичка. Косата им била много дълга и руса. Независимо от малките разлики в лицата им, хуманоидите приличали на близнаци. Телата им, поставени във формалин, били съвсем бели, вероятно поради липсата на кератинови гранули, които придават кафеникав оттенък на нормалната човешка кожа. Очите им били светлосини и не се отличавали от човешките. Ръцете им били като на хората, но по-слаби, докато стъпалата им имали съвсем малки плоски пети. При изследването се оказало, че хистоничното тегло на клетките им било необичайно и далеч по-ниско от това на човешките клетки.
През лятото на 1962 г. в района на авиобазата „Холоман“ в северната част на щата Ню Мексико извършва аварийно кацане НЛО с диаметър 22 метра и височина 4 метра. По данни на радиолокационните служби за контрол кацането е извършено при скорост 160 км/ч. При падането апаратът се е плъзнал по повърхността на Земята, изкопавайки малка яма. На борда на кораба били открити телата на двама пилоти с ръст 1,10 метра, облечени в сребристи комбинезони. Както телата, така и апаратът са транспортирани в базата „Холоман“. Отделни части от катастрофиралия обект са изпратени в различни лаборатории за изследване.
На 10 декември 1964 г. в 2,00 часа през нощта започва операция за откриване на катастрофирал НЛО в района на територията на форт „Рилей“, щата Канзас. При направеното разследване се оказало, че той бил без пилот.
През 1966 г. в пустинен район на щата Аризона военно подразделение по време на учение вижда група пилоти около кацнал вследствие авария на Земята НЛО. След схватка с извънземните един от тях е задържан и почива след направената му инжекция.
Според свидетелства на бивш офицер от разузнаването на САЩ за периода от 1966 до 1968 г. в щатите Охайо, Индиана и Кентъки са претърпели авария още 5 НЛО. Разбитите или пленените кораби на извънземните се пазели по това време в базите „Райт Патерсън“, „Ленгли“ и „Мак Дил“. Според показанията на бивша служеща в база на ВВС „Райт Патерсън“, където е работила в отчетната служба за постъпващи материали, свързани с НЛО, в каталога на базата са наброявали повече от 1000 експоната. В замразено състояние са се съхранявали повече от 30 пилоти на НЛО. Съществуват сведения, според които през осемдесетте години те били пренесени в секретна военноморска база на остров в Тихи океан.
Според описания на очевидци пилотите на дисковидните НЛО изглеждат по следния начин: ръст около 1,20 метра, непропорционално голяма глава спрямо тялото, разположени широко големи, леко стеснени очи, големи и дълбоки очни ябълки. Вместо нос имат малка издатина с едно или две отверстия, вместо уста — малък отвор, който, изглежда, не служи за говорене и хранене. Имат дребни зъби. Вместо уши имат малки вдлъбнатини. По тялото липсва окосмяване. На главата или няма коса, или има лек пух. Данните от изследвания на мозъка не са известни. Ръцете им са дълги и тънки. В отпуснато състояние достигат до коленете. Дланите им се състоят от три или четири пръста с ципи между тях. Пръстите им са тънки, краката с крехка костна структура. Имат нещо като кръв — безцветна течност, миришеща на озон. Кожата им е сива. Шията им е тънка и често не се вижда под облеклото. Имат високо и голямо чело с издатина на него. Някои от хуманоидите са от женски пол. Средното им тегло е около 18 кг. От аутопсията е установено, че възрастта им е над 200 години по земното летоброене.