В 13,59 часа командирът на авиозвеното доложил, че обектът се наблюдава от бордния радар и визуално. От Земята постъпила команда да се обстреля обектът с експериментално лазерно оръдие „Тор-2“. Командата била изпълнена. По обекта се забелязали няколко ярки блясъка. Той започнал да се люлее, продължавайки движението си в северна посока. В 14,02 часа пилотите на самолетите доложили, че обектът бързо губи височина — с около 1000 метра/минута. След това НЛО пикирал под ъгъл 25° и рухнал на Земята в пустинята Калахари на 80 км от границата на ЮАР с Ботсуана. Скоро на мястото на катастрофата дошли офицери от военновъздушното разузнаване, експерти и лекари. Те намерили там яма с диаметър 150 и дълбочина 12 метра, в която се намирал сребрист дискообразен обект. Пясъкът и камъните около летателния апарат били стопени. Мощно електромагнитно излъчване извадило от строя електронната апаратура на експертите. Обектът бил откаран в секретна база на ВВС на ЮАР за по-нататъшни изследвания. Диаметърът на летящия диск бил около 18 метра, височина — 9 метра, а теглото му около 50 тона. Източникът на движение на обекта не е установен. Опознавателни знаци върху повърхността му липсвали с изключение на едно изображение, наподобяващо стрела в полусфера. Любопитно е да се отбележи, че подобно изображение е имало върху диск, приземил се в САЩ през април 1964 г.
При изследването на обекта, приземил се в пустинята Калахари, се е случило нещо, което силно изненадало експертите. Отначало бил чут силен звук, след което върху НЛО се открехнало нещо като люк. Той бил отворен от експертите с помощта на хидравлично устройство. Пред тях се показали две човекоподобни същества в прилепнали костюми в сив цвят. Те били изпратени веднага в болница. Различните уреди, вещи и инструменти, извадени от обекта, били предадени за по-нататъшно изследване. Изследванията на пилотите на НЛО показали, че те имат ръст съответно 1,22 метра и 1,37 метра. Цветът на лицата им бил сиво-синкав, кожата — гладка и много еластична. Липсвали коси и каквото и да е било окосмяване. Главата била твърде голяма според нашите представи. Лицето — с изпъкнали кости. Очите — огромни, без зеници, леко повдигнати встрани. Носът се състоял от две дупки. Устата била като процеп, без устни. Зъбите били малки според нашите пропорции. Уши не се забелязвали. Ръцете били тънки, почти до колената, като китките завършвали с три пръста, с кожеста ципа между тях. Гърдите и коремът им били покрити с набръчкана кожа. Бедрата — тесни и малки, краката — къси и тънки. Полови органи не били открити. Стъпалата завършвали с три пръста, без нокти и ципа. В секретния доклад на разузнавателната служба се посочва, че хуманоидите се държали агресивно, издраскали дълбоко лицето и гърдите на лекаря, който се опитал да им вземе за изследване кръв и образци от тъканите. Предполага се, че двете същества контактували помежду си телепатично. Отказвали всякаква храна. По-нататъшното изследване на сваления кораб с извънземните пилоти продължило в секретна база на американските ВВС.
Вероятността корабът на извънземните да е бил свален само с помощта на лазерното оръдие е твърде малка, като се имат предвид защитното покритие и възможностите на НЛО. Възможните причини за катастрофата на НЛО могат да бъдат две. Корабът или е претърпял авария при навлизане в земната атмосфера, или е бил свален от друг космически кораб. Подобен извод може да се направи и за катастрофите на другите космически кораби, тъй като в историята на НЛО не липсват сведения за космически битки между извънземните.
ПАЛЕОКОНТАКТИ И СРЕЩИ С НЛО В БЛИЗКОТО И ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО
В историята на човечеството съществуват редица свидетелства, които говорят за присъствие в миналото на планетата ни на представители на високоразвити цивилизации. Най-ранните от тези свидетелства датират от близо петстотин хиляди години. През пролетта на 1990 г. при изготвяне на сеизмични карти на Антарктида с помощта на дистанционни методи на заснемане под 3500 метра лед и сняг бе открито човешко лице, изсечено в скалите, с размери около един квадратен километър. Американските учени, открили тази находка, определиха възрастта й на близо половин милион години. Шокиращото в случая е, че намереният барелеф се оказа напълно идентичен с барелефите, открити преди това на Марс, Луната и Венера. Известно е, че през 1972 г. американската сонда „Маринър-9“ в областта на марсианското плато Елизий откри изображение на човешко лице с размери 1,5 на 0,5 км и височина близо половин километър, гледащо към Космоса. На девет километра западно от него през 1976 г. от сондите „Викинг-1“ и „Викинг-2“ бяха заснети геометрично правилни пирамидални форми, като най-голямата от тези форми се оказа с височина един километър и дължина на основния ръб 1500 метра. В сравнение с Хеопсовата пирамида, която има височина 146 метра и дължина на основния ръб 233 метра, тя се оказа истински гигант. В областта на южния полюс на Марс специалистите от НАСА откриха форми, наподобяващи изоставен град, който нарекоха „Град на инките“. Към този град водят редица пътища. Вече е доказано, че Марс е имал по-плътна атмосфера в миналото и по повърхността му са текли буйни реки — запазени са техните корита. Но пътищата към „Града на инките“ са построени, след като планетата е започнала да губи атмосферата си преди около два милиона години. По степента на ерозията може да бъде определено и времето им на използване. Градът е съществувал преди 200–500 хиляди години. Човечеството тогава едва е надзъртало от пещерите.