На шест километра от марсианския сфинкс има абсолютно точен кръг с диаметър около километър, който не може да бъде кратер поради прекалено големите си размери. Подобни кратери не се забелязват на нито една снимка от повърхността на Марс. Точно в центъра на това образувание се намира идеално кръгла и плоска площадка. Недалеч от „Града на инките“, в областта Кидония, е заснет дисковиден катастрофирал кораб.
За да се изясни окончателно въпросът със сфинкса и пирамидите на Марс, на 25 септември 1992 г. с ракета „Титан“ от „Кейп Канаверал“ във Флорида бе изстреляна сондата „Марс Обзървър“. Тя трябваше да извърши проучвания на червената планета в продължение на една марсианска година, състояща се от 687 дни. Сред множеството задачи, които й предстоеше да изпълни, е и детайлното заснемане на всяка педя от повърхността на планетата, като даде окончателен отговор на въпроса за пирамидите и сфинкса. За съжаление при пристигането си на марсианска орбита на 21 август 1993 г. американските космически специалисти съобщиха, че контактът с „Марс Обзървър“ е неочаквано загубен. Връзката със сондата е прекъсната, часове преди тя да извърши заснемане на интересните обекти на Марс.
Изпратените от Русия космични апарати „Фобос-1“ и „Фобос-2“ през юли 1988 г. също прекратиха излъчването си при загадъчни обстоятелства. Връзката с единия от „Фобос“-ите се прекъсна, след като предаде на Земята телевизионно изображение на прелитащ над Марс вретенообразен обект. През първите шестдесет денонощия от полета си над Марс двете сонди „фобос-1“ и „фобос-2“ също трябваше да извършат подробно картографиране на повърхността на планетата и детайлно заснемане на интересните обекти. В програмата им се включваше и изследване на всички кухини с големина над 100 метра под повърхността на планетата. За странните прекъсвания на работата на сондите „Марс Обзървър“ и „Фобос-1“ и „Фобос-2“ може да са отговорни както извънземни сили, така и служби на двете големи държави, които да са заинтересовани информацията за двете мисии да се запази в пълна тайна. Все пак стойността само на полета на „Марс Обзървър“ е близо един милиард долара. През 1997 г. край червената планета ще бъде поредната космична станция. Вероятно тя ще предаде снимки от спорните райони, ако отново не се случи някое необикновено ново прекъсване на работата.
При изследването на повърхността на Венера от американската междупланетна станция „Пайниър-Венера-1“ през 1979 г. с мощен радар под плътния облачен слой на платото „Тера Иштар“ бе открито също човешко изображение, аналогично на Марсианското от платото Елизий. Изпратената през август 1990 г. американска междупланетна станция „Магелан“ направи още по-детайлно изследване на повърхността на Венера. При обработката на получените данни от нея вероятно ще се открият нови интересни детайли.
Почти еднаквата възраст на барелефите от Земята, Марс и Венера показва, че преди близо половин милион години на планетите от Слънчевата система са пребивавали представители на цивилизация, която е можела да извършва междупланетни космични полети. Еднаквите изображения на лица по различните планети вероятно представляват своеобразен знак на неизвестната хиперцивилизация, че планетата е посетена и изследвана от нейни представители. Възможно е барелефите да са изсечени в скалите чрез мощен лъч, насочен от космичен кораб, висящ над повърхността на съответната планета. Известно е, че при прилуняването на „Аполо-11“ мястото на кацане на лунния модул се оказало вече обработено с мощно и кратко температурно въздействие преди повече от сто хиляди години от неизвестен източник. Не е изключено в главите на откритите барелефи да е скрито някакво послание към тези, които ще посетят съответните планети. Неслучайно НАСА сформира през юни 1990 г. експедиция за изследване на барелефа, открит на Антарктида. Резултатите от тази експедиция още не са публикувани.