Колкото и странна да се окаже действителността, засега не може и да се гадае за равнището на тези, които преди половин милион години са извършвали космични полети. Може само да предполагаме по вида на изобразеното лице, че представителите на тази цивилизация са приличали на нас, че не е изключено те да са създали човечеството по свой образ и подобие. От съществуващите по онова време милиарди животински видове по Земята те са избрали един, който с най-малки генетични корекции би развил интелект на качествено ново равнище с възможност за бързо усъвършенстване.
Както вече беше казано, първите по давност свидетелства за извънземни посещения датират от близо 500 хиляди години.
Вторите по давност свидетелства за палеоконтакти на Земята датират отпреди близо дванадесет хиляди години. Те представляват различни скални рисунки на летящи дискове, намерени в пещери на територията на Великобритания, франция, Испания, Тибет, Източен Сибир и Сахара.
Приликата между неповтарящите се поредици ДНК в човека и шимпанзето е по-голяма, отколкото между мишката и плъха. Типичният протеин се различава с по-малко от един процент в двата вида. Що се отнася до хромозомния набор — шимпанзето има 24 двойки хромозоми, докато при човека те са 23. Втората и третата двойка хромозоми при шимпанзето са слепени при човека в една чрез транслокация. Освен това се забелязват и 7 допълнителни инверсии (завъртане на хромозомите около определен център) на хромозомите на човека спрямо тези на шимпанзето. Изследванията на митохондрийната ДНК показват че всички тези генетични корекции са извършени преди повече от половин милион години. Все пак скелет от вероятно най-стария предшественик на маймуните е открит в Северна Америка и е на възраст близо 70 милиона години, а следи от човекоподобни същества с ръст около 140 см, ходили изправени преди близо 3,6 милиона години, са открити на територията на Кения. Щом генетичното различие между човека и шимпанзето е толкова малко, защо умственото е толкова голямо. Тайната се крие в мозъка — единственият вътрешен орган на човека, който е три пъти по-голям от това, което би могло да се очаква за мозъка на примат с размерите на човека. При сравнението между обема на мозъка и обема на мозъчния ствол в няколко вида примати и един таралеж е установено, че разстоянието между човека и шимпанзето е по-голямо, отколкото между шимпанзето и таралежа. Как човек постига своята неповторимост.
Достатъчна е само малка модификация в гените, които регулират скоростта на растежа, за да могат и маймуните да се сдобият с мозък, голям колкото човешкия. Няма да се получи обаче човешки мозък, ако се разшири мозъкът на шимпанзе, като се запазят същите отношения между отделните му дялове, тъй като мозъкът на човека ще се различава по относителните размери на съставящите го Дялове. Освен това отдавна е известно, че човешкият мозък е организиран коренно различно от мозъка на другите примати. При макака и шимпанзето двете полукълба на главния мозък, общо взето, изпълняват едни и същи функции и се получава ненужно дублиране. При човека мозъкът е устроен така, че двете полукълба изпълняват различни специализирани функции. При делфините, които имат мозък дори по-голям от човешкия, също няма специализация на двете полукълба по отношение на функциите. За сметка на това обаче има специализация във времето. При тези интелигентни същества едното полукълбо работи 12 часа, след което се сменя от другото, така че делфинът е винаги буден и в съзнание.
През 1938 г. в една пещера от Западен Тибет от китайски археолози бяха открити 1000 кобалтови диска с отвор по средата. От този отвор излиза двойна спираловидна бразда с клиновидни йероглифи. Китайски учен след неколкогодишен труд разчел тази писменост и твърди, че на дисковете е записана историята на малък народ, дошъл от звездите с космически кораб преди дванадесет хиляди години. Хората на този народ били малко по-дребни и крехки от земните жители, но приличали на тях. Не разполагайки с големи технологични ресурси и възможност да се върнат там, откъдето са дошли, извънземните с течение на времето се претопили в морето от хора. Неслучайно китайският професор Чи Путей е открил през 1938 г. до дисковете скелети на странни същества с огромни глави. Вероятно подобно нещо се е случило и с други космически кораби на същата цивилизация, кацнали на територията на Западна Европа и Сахара. Малко или много, космическите пришълци, смесили се с хората, ускорили човешката еволюция. Между другото периодът преди 11600 години се е характеризирал не само с поява на извънземни представители, но и с големи катаклизми. Съществуват предположения, че в споменатия период е потънал легендарният континент Атлантида, като в същото време броят на хората на Земята рязко е намалял. Не е изключено появата на първите пришълци да е свързана именно с някои небесни катастрофи. Според митологията на догоните и намерените клиновидни знаци в Тибет „хората от небето“ са дошли от звездата Сириус, след като са пътували осем земни години. Сириус, най-ярката звезда на северния небосвод, представлява тройна звездна система (Сириус A, B и C) и е отдалечена от Земята на разстояние 8,7 светлинни години.