Тези факти навеждат на мисълта, че вероятно звездолетите на пришълците, кацнали преди дванадесет хиляди години на нашата планета, са се движили със скорост, близка до тази на светлината. Причината за предприетото пътуване вероятно е била предстоящото избухване на червения гигант Сириус B, което впоследствие е превърнало звездата в бяло джудже. Вероятно цивилизацията, дошла от планетната система на Сириус, се е разселила и на други подходящи близки планети в космоса. Представителите на тази цивилизация, попаднали на планети с по-добри условия на живот от Земята, са успели по някакъв начин да съхранят технологичната си мощ и да потърсят своите събратя по разум. Вероятно тази е причината от дванадесет хилядолетия до наши дни дисковидни апарати да посещават планетата ни. В този контекст е интересно да се отбележи, че от периода преди 12000 години са открити твърде интересни находки. Така например в едно свлачище в щата Аризона са открити черепи на хуманоиди с два рога на главата. Въпросните пришълци са били изтребени групово в този далечен период. Този факт навежда на мисълта, че е имало битка с други пришълци в споменатия период.
До третото хилядолетие пр.н.е. рисунките, намерени в пещерите на Източен Сибир, Сахара и Западна Европа, изобразяват само дисколети. Отпреди близо пет хиляди години на редица места по Земята започват да се появяват скални рисунки, наподобяващи по форма космични ракети и самолети, характерни за равнището на днешната цивилизация. Скални изображения с подобен характер са открити в Централна и Северна Америка, Индия, Китай, Япония, Ирак, Египет и Гърция. От третото хилядолетие пр.н.е. по планетата ни започват да се строят и различни мегалитни постройки, като пирамидите в Египет и зикуратите в древен Вавилон. Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилонската кула:
„Насред светилището е построена здрава кула, дълга и широка по една стадия. Над тази кула се възправя друга. Над нея още една и така осем на брой. Стълбата, която води нагоре, е изградена отвън и се вие около всички кули. По средата й има площадка и място за сядане, на което да си почине човек, В най-горната кула има храм, а в него голямо легло с красиви покривки, златна масичка. В храма няма статуи на божества и никое човешко същество не може да прекара там нощта освен една жена от околността, избрана измежду всички други от Бога, както казват халдейците, неговите жреци.“
Боговете пришълци не само построили кулата, но и се отдавали там на плътски удоволствия, твърди Херодот. Месопотамската кула била смятана за център на Вселената и за митична връзка между небето и Земята. Явно боговете, посетили Земята преди близо пет хиляди години, са успели да построят и останалите вавилонски стъпаловидни кули, величествените зикурати, високи до 90 метра, като този в Ур. Впрочем най-старата известна пирамида в Египет — тази на Джосер от четвърта династия, е също стъпаловидна и е от същия период, в който са строени зикуратите в Двуречието. Според някои сведения с исторически характер, боговете, построили зикуратите на шумерската цивилизация, са дошли от планетна система около звездата Алдебаран — „а“ от съзвездието Телец, която отстои на разстояние 68 светлинни години от нашата планета.
В митологията на редица народи от това време се говори и за други богове с големи възможности, които пристигат от далечни звезди, учат хората на различни неща и летят на крилати машини. Такива свидетелства намираме в Библията, в индийския епос „Махабхарата“, в преданията на индианците в Америка, в елинската култура, в китайската митология. Както изглежда, това трето поред нашествие по планетата ни продължава в този си вид до бурното технологично развитие на нашата цивилизация от последните сто години.