Може би съвсем не е случаен фактът, че масата на Хеопсовата пирамида е приблизително 31560000 тона. Или масата й, изразена в тонове, е равна на броя на секундите, за които Земята обикаля около Слънцето. Масата на голямата пирамида на Марс, изразена в тонове, вероятно също е равна на броя на секундите, за които тази планета обикаля около Слънцето. При диаметър на планетата Марс 6794 км, а на Земята 12766 км и средна плътност за първата 4 грама на кубичен сантиметър за Земята тази стойност е 5,4 грама на кубичен сантиметър, се оказва че масата на Марс е около 10 пъти по-малка от тази на Земята. По отношение на другите параметри съществува удивително сходство. Марсианското денонощие е по-дълго от земното само с 41 минути и продължава 24,6 часа, а наклонът на оста на планетата спрямо еклиптиката е 24°, на земната ос този наклон е 23,6°. Като се имат предвид притегателната сила на Марс, която е близо три пъти по-малка от земната — 0,38 g, и периодът на обикаляне около Слънцето, който е близо два пъти по-голям от земния — 687 денонощия, става ясно защо голямата Марсианска пирамида е с много по-големи размери от Хеопсовата. При това съотношението на височината към основния ръб при Голямата марсианска пирамида и Хеопсовата пирамида е едно и също. Марсианската пирамида е висока близо километър, а основният й ръб е с дължина около 1,5 км, а Хеопсовата пирамида по времето, когато е изградена, заедно с облицовката е висока 146 метра и има дължина на основата 233 метра. Сегашните размери на Хеопсовата пирамида са съответно 137 метра височина и дължина на основния ръб 227 метра. Стените на големите марсиански и земни пирамиди са ориентирани под ъгъл, определен от съотношението 2L/H = Ј = 3,14159, където L е дължината на основния ръб, а H — височината на пирамидите.
Числото Ј обуславя изменението на гравитационната енергия във формулите на Айнщайн, тъй като зависимостта от разстоянието е квадратична функция. Трите по-малки пирамиди на Марс са ориентирани под ъгъл 16° спрямо голямата пирамида и меридиана на планетата. По-малките пирамиди около Хеопсовата са ориентирани строго по меридиана на Земята. Комплексът от малки пирамиди на двете планети вероятно също изобразява определена зависимост спрямо останалите планети от Слънчевата система. Впрочем съвсем логично е египетските фараони да придадат съвсем различни функции на пирамидите и да ги използват за съвършено различни цели впоследствие. Друг е въпросът дали тези функции не са били внушени от самите извънземни, за да оправдаят строежа и да му придадат естествен исторически характер.
Общият брой на пирамидите в Египет, без да се смятат трите големи, е 86, но те са много по-малки и вероятно не са свързани с подобни зависимости, тъй като са строени изцяло от самите египтяни.
Между другото преди 4500 години по времето на строежа на Хеопсовата пирамида добри богове са се подвизавали не само в Египет, но и на други места по планетата ни. Според древните предания шумерите получили знанията си от бог Оанес — митичния филантроп с поразителна ерудиция и неизчерпаем алтруизъм. Той им донесъл писмеността, запознал ги с геометрията, научил ги да строят градове и величествени зикурати (стъпаловидни пирамидални кули с дължина на страната до 90 метра и височина до 90 метра). Шумерите се прекланяли пред Оанес и го почитали като бог. В Централна Америка се е съхранило предание за могъщата владетелка, наречена „Летящата тигрица“, която донесла на хората знания. А след известно време заповядала да я отнесат навръх планината, откъдето „изчезнала сред гръм и мълнии“. В раннохристиянския епос „Книга на Енох“ също се разказва, че хората са получили знанията си от неизвестни и далечни цивилизации. Баракеал ги научил да наблюдават и да разбират звездите, Аеродел им разкрил тайните на Луната, а Кокабел им помагал да тълкуват знаменията. В преданията на майте също се говори за добри богове. Бог Кукулкан помогнал на индианците да построят величествени пирамидални храмове в Чичен-Итца, Боч Бочика подарил на майте календара (почти идентичен с Египетския, но по-съвършен от него). Кетцалкоатъл ги научил да сеят жито и да леят изделия от бронз. Тези предания удивително напомнят за други, възникнали в район, твърде отдалечен от Америка — в Югоизточна Азия. И там, и тук става дума за някакви просветители, които се придвижвали с летателни апарати и в края на своята „мисия“ си отивали също с тях. В древнокитайския речник „Хуанди“ са описани четири вида летателни апарата. Един от тях, в който се придвижвал просветителят от древнокитайските предания Хуанди, бил с метален блясък и имал криле. Преди полета този апарат „набирал вода“. Според древните текстове просветителят Хуанди след изпълнението на своята мисия, се оттеглил със спътниците си към звездата Регул (Алфа от съзвездието Лъв).