След първите атомни опити в Невада през пролетта на 1945 г., след бомбардирането на Хирошима и Нагасаки САЩ продължават ядрените си експерименти. Все по-многобройни стават заводите за атомни съоръжения. През този период летящите чинии се появяват масово и летят на групи в западната част на САЩ. В 1946 г. те са видени над областите, където работят заводите, произвеждащи атомни бомби: Лос Аламос, Оук Ридж, Ханфорд, Нюпорт, Индиана. През следващата 1947 г. НЛО се появяват най-често над четири западни щата: Айдахо, Орегон, Невада и Алабама, където се провеждат опитите с атомно оръжие. Други цели, които също интересуват посетителите, са въздушните бази и космодрумите, като центъра за изстрелване на ракети на голяма височина в Уайт Сендс, където неведнъж НЛО с приблизително 35 метра в диаметър са летели с 23000 км/ч на височина 90 км, въртейки се около изстрелваните ракети.
По това време руското ръководство също е обезпокоено силно от нарастващата активност на НЛО. След катастрофата с извънземен космически кораб, станала в Розуел в щата Ню Мексико през юли 1947 г., по нареждане на Йосиф Сталин сътрудници на КГБ извикали известния ракетен конструктор Сергей Корольов. На последния били предадени няколко книги, третиращи проблема за извънземните посещения, и купчина западни вестници и списания, в които имало публикации на тема НЛО. Корольов трябвало с помощта на няколко преводачки в тридневен срок да се запознае с тях. Ракетният конструктор предложил да вземе всичко вкъщи, да го прегледа спокойно и да го обсъди с други специалисти, но му отговорили, че това е невъзможно, и го завели в „специален апартамент за работа“. След няколко дни Йосиф Сталин го поканил в кабинета си и го попитал за мнението му по темата НЛО. Корольов отговорил, че според него НЛО не е оръжие на потенциален противник и не представлява сериозна заплаха за страната, но самото явление реално съществува и трябва да се изучи внимателно. Сталин благодарил на конструктора и казал, че се е допитал и до други видни специалисти, като Курчатов, Топчиев и Келдиш, и че те били също на подобно мнение.
В същото време, както и през следващите години, въпреки съществуващите заповеди за залавяне на НЛО американските въоръжени сили не са в състояние да предотвратят масираните разузнавателни полети на чуждопланетни кораби над северния пояс от стратегически бази за междуконтинентални ракети, пунктовете им за управление и складовете за ядрени бойни глави. Същото се отнася и до руските военновъздушни сили.
В много от случаите изстреляни ракети „земя-въздух“, насочени към НЛО, са били мигновено посрещани от лъч в невидимата за окото област от спектъра. Ефектът на поразяване е бил разглеждан многократно при бавна прожекция на заснетите за случая специални филми от военновъздушните сили. Подобно заснемане е било предприето например през 1976 г. при посещение на НЛО над база на НАТО в Италия. Като парализирали възможността за нападение, НЛО са предприели кацания в много от базите на ВВС на САЩ. Такива посещения са били наблюдавани на 18 май 1954 г., 29 септември 1957 г., 12 юни 1961 г.
През следващите години посещенията от такъв характер продължават. Така например през 1968 г. в течение на три дни голям НЛО е увиснал над авиационната база „Нелис“ в щата Невада. През това време от него на три пъти се отделяли по-малки апарати, които кацали в района на главното летище на базата. В един от случаите групата военни, които се отправили към мястото на приземяването, забелязали до кацналия малък апарат нисък на ръст енлонавт. Обаче когато се опитали да го хванат, били посрещнати от лъчево устройство, което парализирало първо полковника, който водел групата, а после и останалите за няколко минути.
В случая коментарът е излишен. Можем да добавим само едно изявление на началника на комитета на ПВО на Северноамериканския континент генерал Бенджамен Чидлоу, който казва: „Ние имаме огромен брой съобщения за летящи чинии. Възприемаме това много сериозно, тъй като вече загубихме много хора и самолети, когато се опитвахме да атакуваме НЛО.“
Генералът е имал право. На 2 юни 1956 г. два самолета „Старфайър“ от 27-а ескадрила на САЩ, въоръжени с ракети, били вдигнати за прехващане на НЛО. Единият от самолетите произвел пуск на една от ракетите срещу обекта. В този момент летящият диск отговорил на атаката с импулси на лъчево оръжие, които взривили първо ракетата а после и самолета. Двамата пилоти успели да се катапултират от избухналия в пламъци самолет.
Позицията на НЛО в случая е ясна. Те не нападат никой, но са готови да отговарят на всяка агресия, парализирайки нападателите. Понякога при среща с военни самолети, когато не е предприето нападение срещу тях, тези апарати могат да си позволят „невинни“ закачки с изтребителите. Така например на 13 август 1967 г., намирайки се в района над Ялта на височина 10 хиляди метра, подполковникът от авиацията Вяткин наблюдавал вляво и по-високо от своя изтребител прехващач светещ диск с диаметър около 80 метра. Неочаквано обектът изпуснал млечнобял лъч с диаметър около 3 метра. В този момент летецът изпълнявал вираж и вече не можел да се отклони встрани. С част от крилото си самолетът докоснал лъча. В този миг нещо изтрещяло и стрелките на приборите на самолета започнали да се мятат. Вяткин останал с впечатлението, че лъчът притежавал известна плътност. Особено го поразило това, което станало миг след стълкновението: светещият лъч се „разсипал“ на малки блестящи точки, напомнящи угасващ празничен фойерверк.