През есента на 1957 г. списание „Скайс енд телескоуп“ публикува снимка, направена от американския астроном Р.Къртис. На нея в единия край на Луната се вижда кратерът „Фра Мауро“ фотографиран с високочувствителна лента през 16-дюймов рефрактор на телескоп. В размитите лунни сенки ясно се различава геометрично правилен малтийски кръст. Щателната експертиза потвърждава, че фотографията не е фалшификат.
През лятото на 1969 г. на около 100 километра от кратера „Сабин“ се прилунява „Аполо-11“. Оказва се, че грундът на мястото на кацането е бил вече разтапян, но не от двигателите на лунния модул. Професор Т.Галд е стигнал до извод на базата на получените проби от мястото на прилуняването, че преди не по-малко от 100 хиляди години това място е било облъчено с мощен поток от енергия. Продължителността на въздействието е била от 10 до 100 сек. Неизвестният източник на енергия се е намирал достатъчно близо до повърхността на Луната, тъй като опаленият участък не е голям. Ясно е и, че разтопяването не е резултат от метеорит, защото там кратер не е имало.
Не бива да се забравя, че когато американските космонавти стъпват за първи път на Луната, те забелязват близо до мястото на кацане следи от вериги.
Трябва ли да ни се струва тогава странно поведението на сложния измервателен комплекс, доставен на Луната от експедицията на „Аполо-11“, който след неочаквано самоизключване самоволно се задействал отново, работейки по-добре. Батериите за автономно захранване на комплекса са работили така, сякаш някой ги е презареждал редовно.
Общо 579 са отбелязаните в специален каталог на НАСА странни обекти и събития на нашия естествен спътник, следени в продължение на последните четири века и неполучили до днес приемливо конвенционално тълкуване.
Впрочем, оказва се, че НЛО са срещани често не само на Луната, в космическото пространство и около земната повърхност, но и в океанските простори и дълбини.
СРЕЩИ С НЛО В ОКЕАНА
Разглеждайки поведението на НЛО като кораби на неизвестни чужди цивилизации, се оказва, че не е никак странно неидентифицирани кораби с дисковидна, цилиндрична и кълбовидна форма като срещаните от пилотите на самолети и като тези, който американските астронавти са видели на Луната, да са забелязвани многократно и в океаните на нашата планета.
В едно от съобщенията, дошло от Руския тихоокеански флот, се описва например наблюдаването на висящ над водната повърхност гигантски цилиндър с метален блясък, който отразявал силно слънчевите лъчи. Според наблюдателите, а те имат професионално око и точни прибори за измерване, обектът се намирал на височина 500–700 метра. От единия му край излизали множество по-малки тела, гмуркали се под водата, излитали от нея, след това многократно обикаляли около цилиндъра и изчезвали зад хоризонта.
В друго съобщение пък се докладва за случай, станал с един ледоразбивач, достигнал до значителна северна ширина през 1966 г. Вахтените на него били свидетели на странно явление. Близо до кораба сребристо пурообразно тяло с неустановен произход пробило със страшна сила триметровия лед отдолу и излетяло вертикално нагоре, за да се скрие след малко в облаците. Подобен случай е регистриран от борда на ледоразбивач през 1974 г. Близо до кораба внезапно от водата изскочило някакво сребристо кълбообразно тяло и светкавично изчезнало в небето. Съобщения с подобен характер е дошло и от японски търговски кораб. Както се разбира от него, летяща чиния с размерите на небостъргач, изскочила от водата, понесла се над палубата на плавателния съд и отново рухнала в океана, повдигайки огромни вълни. „Моряците ми се скриха в трюма, ридаейки като жени“ — оплакал се капитанът на кораба, описвайки случая.
През 1945 г. членовете на екипажа на военния транспортен кораб на САЩ „Делароф“, който пътувал към североизточната част на Тихи океан за пристанище Сиатъл, видели през деня голям кръгъл обект, който според тях имал диаметър 45–75 метра. Той изскочил от водата, а след това изчезнал в южна посока.
Зарегистрирани са и случаи на поява на неидентифицирани обекти в Атлантически океан. През 1963 г. самолетоносачът на САЩ „Уеск“ плавал начело на 12 кораба. Внезапно неговите уреди открили подводен обект, движещ се със скорост 270 км/ч. Този обект съпровождал известно време групата кораби и е бил следен от приборите им, когато започнал да се спуска в дълбочина до 6000 метра от повърхността на водата.
През януари 1960 г. край бреговете на Аржентина било отбелязано присъствието на два обекта, чийто произход не могъл да се установи. Единият от тях спокойно си лежал на океанското дъно. След нормалните в такива случаи предупреждения тайнственият обект бил обстрелян с дълбочинни бомби. Без резултат. Сонарите в същото време сигнализирали за присъствието на още два обекта. Всички излази в открито море били затворени с помощта на голям брой кораби. И тогава… обектите изчезнали. Буквално се разтворили във водата.