Острието се заби в целта само на няколко сантиметра встрани от идеалния център.
Мъжът изръкопляска. Дори Киеде изсумтя одобрително, след което извъртя очи.
— О, за бога — чух я да промърморва.
Джун се обърна към нас и зачака отговора на мъжа. Аз мълчах слисано. Никога през живота си не бях виждал някой да борави така с острие. И макар че бях свидетел на доста изумителни неща от Джун, това бе първият път, когато я виждах да използва оръжие. Гледката ме накара едновременно да се развълнувам и настръхна, и събуди спомени, които бях изтикал в една ниша на съзнанието си, мисли, които трябваше да заровя някъде, ако исках да остана концентриран, да продължа напред.
— Радвам се да се запознаем, госпожице Ипарис — отвърна мъжът и скръсти ръце зад гърба си. — Сега ми кажете, какво ви води тук?
Джун ми кимна да отговоря вместо нея.
— Нуждаем се от помощта ви. Моля ви. Дойдох заради Тес, но също така се опитвам да открия брат си Идън. Не зная за какво го използва републиката или къде го държи. Решихме, че вие сте единствените, които не са от армията и биха могли да се доберат до тази информация. И последно, изглежда, се нуждая от операция на крака. — Поех си въздух, защото още един мъчителен спазъм обгори крайника ми. Мъжът погледна към крака — веждите му се смръщиха от безпокойство.
— Това е доста дълъг списък — изрече той. — Трябва да седнеш. Изглеждаш нестабилен, изправен на крака. — Мъжът изчака търпеливо да се преместя, но когато не помръднах, прочисти гърло. — Е, вие ми се представихте… би било честно и аз да сторя същото. Името ми е Рейзър и към този момент съм начело на патриотите. Ръководя тази организация от доста години, по-дълго, отколкото ти създаваш проблеми по улиците на Езерния сектор. Искаш помощта ни, Дей, но аз си спомням, че отклоняваше поканите да се присъединиш към нас. На няколко пъти.
Той се обърна към прозорците с оцветени стъкла, гледащи към пирамидалните въздушни докове, които очертаваха района. Картината, която се откриваше оттук, беше удивителна. Въздушни кораби се движеха напред-назад из нощното небе целите в светлинки, а няколко от тях кръжаха точно над върховете на пирамидите като парчета от пъзел. Тук-там виждахме формация от изтребители, подредени като ято черни орли, които излитаха и се приземяваха върху палубите на въздушните дирижабли. Това беше един безкраен поток от движение. Очите ми се стрелкаха от сграда на сграда — пирамидалните въздушни докове щяха да бъдат най-лесни за изкатерване, с техните прорези от всяка страна и стъпаловидните възвишения, които очертаваха ръбовете им.
Осъзнах, че Рейзър очакваше да кажа нещо.
— Не се чувствах комфортно заради броя на жертвите, които организацията ви оставя след себе си — отговорих аз.
— Но сега очевидно нямаш проблем с това — обобщи Рейзър. Думите му прозвучаха като смъмряне, но тонът му бе съчувствен. След което той опря дланите си една до друга и притисна върховете на пръстите си до устните. — Защото се нуждаеш от нас. Прав ли съм?
Е, не можех да отрека очевидното.
— Съжалявам — заявих аз. — Вариантите ни са попривършили. Но повярвай ми, ще те разбера, ако ни откажеш. Само те моля да не ни предаваш на републиката.
Насилих се да се усмихна.
Той се засмя на сарказма ми. Концентрирах се върху грозната подутина на носа му и се запитах дали го бе чупил и преди.
— Първоначално бях изкушен да оставя и двама ви да се скитате из Вегас, докато не ви заловят — продължи той. Гласът му звучеше гладко като на някой образован и обаятелен аристократ. — Ще бъда директен с теб. Уменията ти вече не са толкова ценни за мен, колкото бяха някога, Дей. През годините ние вербувахме други паркури… и сега, с цялото ми уважение, да добавим още един към екипа ни не е приоритет. Твоята приятелка вече знае — той направи пауза, за да кимне към Джун, — че патриотите не са благотворително дружество. Ти ни молиш за доста сериозна помощ. Какво ще ни предложиш в замяна? Едва ли разполагате с много пари.
Джун ми хвърли остър поглед. Тя може и да ме бе предупредила за това по време на пътуването ни, но сега вече не можех да се предам. Ако патриотите ни откажеха, ние наистина щяхме да разчитаме само на себе си.
— Нямаме много пари — признах. — Няма да говоря от името на Джун, но ако има нещо, което мога да разменя за вашата помощ, просто ми кажи.