Рейзър скръсти ръце, след което отиде до бара в апартамента — сложно изработен гранитен тезгях, вграден в стената, на който бяха наредени дузина стъклени шишета във всякаква форма и размер. Той си сипа питие, без да бърза, докато ние стояхме в очакване. Когато най-сетне приключи с приготвянето на напитката, Рейзър взе чашата с едната си ръка и се върна при нас.
— Има нещо, което можете да ми предложите — започна той. — За ваш късмет пристигате в една много интересна вечер. — Рейзър отпи от питието си и седна на дивана. — Както вероятно сте научили, докато бяхте на улицата днес, бившият Електор Примо умря — нещо, което много хора от елитните кръгове на републиката бяха предвидили. Това ще рече, че неговият син Андън сега е новият Електор на републиката. На практика той е едно момче и е ужасно недолюбван от сенаторите на баща си. — Рейзър се наведе напред, като произнасяше всяка дума внимателно и с необходимата тежест. — Рядко се е случвало републиката да е толкова уязвима, колкото сега. Едва ли би могло да има по-добра възможност да запалим искрата на революцията. Физическите ти умения може и да са ни излишни, но има две неща, които можеш да ни дадеш и които нашите паркури не притежават. Първо — славата ти и статута ти на народен герой. И второ — той посочи с питието си към Джун — прекрасната ти приятелка.
Замръзнах при тези думи, но очите на Рейзър бяха топли като слънце и аз осъзнах, че очаквах да чуя останалата част от предложението му.
— С удоволствие ще ви приема и ще се погрижа добре и за двама ви. Дей, ще ти намерим отличен лекар, ще платим за операцията и кракът ти ще стане като нов. Не зная местонахождението на брат ти, но можем да ви помогнем да го откриете и евентуално да избягате в колониите, ако това е желанието ви. В замяна искаме помощта ви за нашия нов проект. Без да задавате въпроси. Но и двамата ще трябва да се вречете във вярност на патриотите, преди да ви разкрия каквито и да е подробности за това, което ще вършите. Това са условията ми. Какво ще кажете?
Джун погледна към мен, а после към Рейзър, след което повдигна още по-високо брадичката си.
— Съгласна съм. Ще се врека във вярност на патриотите.
В думите й имаше известна доза колебание, сякаш съзнаваше, че изцяло е предала републиката. Преглътнах тежко. Не очаквах тя да се съгласи толкова бързо — смятах, че ще трябва да я убеждавам, преди да се обвърже с група, която толкова очевидно ненавиждаше само преди няколко седмици, фактът, че каза „да“, накара сърцето ми да се свие от болка. Ако Джун бе готова да се съюзи с патриотите, то тогава бе осъзнала, че нямахме по-добра възможност. И го правеше заради мен. На свой ред се обадих:
— Аз също.
Рейзър се усмихна, стана от дивана и вдигна чаша, сякаш за да ни каже наздраве. След което я остави върху масичката за кафе и дойде да стисне здраво ръцете и на двама ни.
— Значи вече е официално. Ще ни помогнете да извършим атентат срещу Електор Примо.
Джун
Нямах доверие на Рейзър.
Не му вярвах, защото не разбирах как можеше да си позволи да се крие в такава уютна квартира. Офицерско жилище във Вегас от всички възможни места. Всяко от тези килимчета струваше поне 29 000 банкноти и беше направено от някакъв вид скъпа, синтетична кожа. Десет електрически крушки в една стая — всичките включени. Униформата му беше безупречно чиста и нова. Той дори носеше изработен по поръчка пистолет, закачен на колана му от неръждаема стомана, най-вероятно олекотен и ръчно гравиран. Брат ми имаше подобни пистолети. По осемнадесет хиляди банкноти единият. Освен това пистолетите на Рейзър трябваше да са хакнати. Нямаше начин републиката да ги проследи за отпечатъците или местонахождението им. Откъде патриотите разполагаха с парите и уменията да хакнат такава модерна екипировка?
Всичко това ме наведе на две теории:
Първата — Рейзър сигурно бе някакъв командир в републиката, офицер, играещ двойна игра. Как иначе бе възможно да е отседнал в апартамент в тази казарма, без да бъде забелязан?
Втората — патриотите бяха финансирани от някой с дълбоки джобове. Колониите? Напълно възможно.
Въпреки подозренията и догадките ми предложението на Рейзър все пак бе най-доброто, което можехме да получим. Нямахме пари, за да си купим помощ от черния пазар, а без помощ нямахме шанс да открием Идън или да стигнем до колониите. Освен това дори не бях сигурна, че можехме да откажем предложението на Рейзър. Той със сигурност не ни беше заплашил по какъвто и да е начин, но се съмнявах и че просто ще ни пусне да се върнем на улицата.