С периферното си зрение видях, че Дей очаква моята реакция на съобщеното от Рейзър. Беше ми необходимо единствено да видя бледите му устни и болката, изписана върху лицето му — само няколко от дузината симптоми, които загатваха за чезнещата му сила. В този миг си помислих, че животът му зависи от сделката ни с Рейзър.
— Атентат над новия Електор — повторих аз. — Съгласна съм.
Думите прозвучаха чужди и далечни. За миг си спомних за срещата ми с Андън и покойния му баща по време на тържествения бал по случай залавянето на Дей. При мисълта, че ще трябва да убием Андън стомахът ми се разбунтува. Сега той е Електорът на републиката. След всичко, което се бе случило със семейството ми, трябваше да съм доволна от възможността да го убия. Но не бях и това ме объркваше.
Ако Рейзър беше забелязал колебанието ми, то той не го показа. Вместо това кимна одобрително.
— Ще се обадя незабавно, за да извикам медици. Те вероятно няма да успеят да дойдат преди полунощ — тогава застъпва новата смяна. Действаме възможно най-бързо при такъв претрупан график. Междувременно хайде да разкараме дегизировките и на двамата и да ви намерим някакви по-прилични дрехи.
Той хвърли поглед към Киеде. Тя се бе облегнала на дивана, прегърбила рамене, с начумерен поглед и дъвчеше разсеяно кичур от косата си.
— Покажи им банята и им дай чифт нови униформи. След това ще си направим късна вечеря и ще говорим повече за плана ни. — Рейзър разпери широко ръце. — Добре дошли при патриотите, млади приятели. Радваме се, че сте при нас.
И просто ей така, ние официално се бяхме обвързали с тях. Може би не беше и чак толкова лошо, може би въобще не трябваше да споря по-рано с Дей по въпроса. Киеде ни даде знак да я последваме в прилежащия коридор на апартамента и ни заведе до просторна баня, обзаведена с мраморни плочки и порцеланови мивки, огледало, тоалетна, вана и душ-кабина със стени от декоративно стъкло. Нямаше как да не се насладя на всичко това. Благата бяха дори повече от онези, с които разполагах в апартамента си в Рубинения сектор.
— Не се разтакавайте цяла нощ — рече Киеде. — Къпете се един след друг… или пък си вземете душ заедно, ако така ще стане по-бързо. Само се върнете обратно при нас след половин час.
Киеде ми се ухили (макар че усмивката не достигаше очите й), след което вдигна одобрително палец нагоре към Дей, който беше увиснал здраво върху рамото ми. Тя се обърна и изчезна в коридора, преди да успея да й отвърна. Не мисля, че ми беше простила напълно за това, че бях счупила ръката й.
Дей се отпусна в мига, в който Киеде си отиде.
— Ще ми помогнеш ли да седна? — прошепна той.
Свалих капака на тоалетната чиния и внимателно го настаних да седне отгоре. Той разтегна здравия си крак, след което стисна зъби, докато се опитваше да направи същото и с ранения. От устата му излезе стон.
— Трябва да призная — измърмори той, — че съм имал и по-добри дни.
— Поне Тес е невредима — отвърнах аз.
Това смекчи болката, изписана в очите му.
— Да — повтори той и въздъхна дълбоко. — Поне Тес е невредима.
Неочаквано почувствах известна доза вина. Лицето на Тес изглеждаше толкова мило, толкова изпълнено с доброта. А аз бях причината да се разделят.
Дали бях добра? Наистина не знаех.
Помогнах на Дей да си свали куртката и кепето. Дългата му коса се свлече на кичури по ръцете ми.
— Дай да ти погледна крака. — Коленичих, след което извадих нож от колана си. Разрязах плата на панталона, в който бе обут кракът му, до средата на бедрото. Мускулите на крайника му бяха отслабнали и изпънати, а ръцете ми потрепериха, когато ги прокарах по кожата му. Трескаво разкъсах плата, за да оголя превързаната рана. И двамата си поехме въздух. Върху марлята имаше огромен черен кръг от мокра кръв, а под нея раната сълзеше и бе подута. — Дано лекарите да пристигнат скоро — рекох аз. — Сигурен ли си, че ще можеш да се изкъпеш самичък?
Дей извъртя очи настрана, а бузите му се зачервиха.
— Естествено, че ще мога.
Повдигнах вежди.
— Ти дори не можеш да се изправиш.
— Добре — разколеба се той, след което се изчерви. — Предполагам, че ще имам нужда от малко помощ.
Преглътнах.
— Хубаво. Тогава нека бъде вана вместо душ. Хайде да вършим каквото имаме за вършене.
Започнах да пълня ваната с топла вода. След това взех ножа и бавно срязах напоените с кръв превръзки, увити около раната на Дей. Седяхме мълчаливо и никой от двамата не поглеждаше другия в очите. Както обикновено, раната беше в лошо състояние — безформена плът, с големината на юмрук, която Дей избягваше да поглежда.