Седнах на леглото и втренчих поглед във вратата. Раменете ми бяха загърнати с тъмночервено наметало, но на мен все още ми беше студено. Когато Андън влезе, за да ме види, аз вече треперех.
Той пристъпи с характерната си елегантност, краката му бяха обути в меки тъмни ботуши, носеше черен шал и униформа, къдриците на косата му бяха перфектно подравнени, очила с тънки рамки бяха спретнато закрепени върху носа му. Когато ме видя, Андън се усмихна и ми отдаде чест. Този жест болезнено ми напомни за Метиъс и ми се наложи да се концентрирам върху краката си за няколко секунди, за да мога да се съвзема. За щастие той си помисли, че се покланям.
— Електор — приветствах го аз.
Той се усмихна — зелените му очи ме огледаха.
— Как се чувстваш, Джун?
Отвърнах на усмивката му.
— Прилично.
Андън леко се засмя и наведе глава. Приближи се, но не се опита да седне до мен на леглото. Виждах увлечението му към мен в погледа му: начина, по който се наслаждаваше на всяка дума, която изричах, на всяко движение, което правех. Със сигурност трябваше да е чул слуховете за връзката ми с Дей. Ако обаче беше узнал това, с нищо не го показваше.
— Републиката — продължи той засрамен, че го бях изненадала да се вторачва в мен, — тоест правителството реши, че си годна да се завърнеш обратно при военните, като предишният ти чин ще остане непроменен. Ще бъдеш агент тук, в Денвър.
Значи нямаше да се връщам обратно в Лос Анджелис. Последно бях чула, че карантината в Ел Ей е вдигната, след като Андън беше започнал разследване срещу предателите в Сената, а Рейзър и командир Джеймсън бяха арестувани за измяна. Само можех да си представям колко много Джеймсън мразеше Дей и мен в този миг… дори само при мисълта за това как можеше да изглежда яростта върху лицето й ме побиха тръпки.
— Благодаря ви — казах аз след кратко мълчание. — Много съм ви благодарна.
Андън махна с ръка.
— Няма нужда. Ти и Дей ми направихте огромна услуга.
Бързо и непринудено му отдадох чест. Влиянието на Дей вече се беше почувствало — след импровизираната му реч Конгресът и военните се подчиниха на Андън, като позволиха на протестиращите да се завърнат безнаказано по домовете си и освободиха патриотите, които бяха арестувани по време на опита за убийство под ограничено наблюдение. Ако Сенатът не се беше страхувал от Дей по-рано, то сега вече това беше факт. Към този момент той разполагаше с властта да разпали мащабна революция само с няколко внимателно подбрани думи.
— Но… — Гласът на Андън притихна и той извади ръце от джобовете си, за да ги скръсти пред гърдите си. — Имам друго предложение за теб. Мисля, че заслужаваш по-значима длъжност от тази на агент.
Един спомен за мига, когато бяха в онзи влак с него, за неизказаните думи на върха на устните му, изплува.
— Какъв тип длъжност?
За първи път той реши да седне до мен на ръба на леглото ми. Беше толкова близо, че усещах лекия полъх на дъха му по кожата си и видях наболата брада, която потъмняваше брадичката му.
— Джун — започна той, — републиката никога не е била по-нестабилна от сега. Дей успя да я спаси на ръба на разрухата, но аз все още управлявам в опасни времена. Голяма част от сенаторите се борят за надмощие помежду си, а немалко хора в страната се надяват да направя грешен ход. — Андън се смълча за секунда. — Един миг няма да задържи благосклонността на народа към мен завинаги, а аз не мога да упражнявам властта върху държавата сам.
Знаех, че казва истината. Виждах изтощението по лицето му и обезсърчението, което произтичаше от отговорността за страната му.
— Когато баща ми е бил млад Електор, двамата с майка ми са управлявали заедно. Електорът и неговата принцепс. Той никога не е бил толкова могъщ, колкото по онова време. Аз също бих искал да имам съюзник, някой умен и силен, на когото мога да поверя повече власт, отколкото на всички останали в Конгреса. — Дишането ми стана учестено, когато осъзнах в каква посока се движеше предложението му. — Искам партньор, който може да усети пулса на хората, някой изключителен във всичко, което върши; някой, който споделя идеите ми за това как да създадем нацията. Разбира се, човек не може в един миг да се превърне от агент в принцепс. Ще има нужда от интензивно обучение и образование. От възможност в течение на много години, десетилетия, да израсне, за да поеме позицията, като първо добие опит като сенатор, а после като лидер на Сената. Това не е обучение, което се провежда лесно, особено върху някой без опит в Сената. Естествено ще има и други кандидати за принцепс, които също ще изучават опита ми. — Тук той направи пауза и тонът му се промени. — Какво мислиш по въпроса?