Поклатих глава, все още не напълно сигурна какво точно ми предлагаше Андън. Имаше възможност да стана принцепс — позиция, която беше втора по власт след тази на Електора. Щях да прекарам почти всеки съзнателен миг от живота си в компанията на Андън, следейки всяка негова стъпка най-малко през следващите десет години. Никога нямаше да видя Дей. Това предложение разклащаше силно представата ми за живота с него. Дали Андън ми предлагаше това повишение изцяло на базата на способностите, които смяташе, че притежавам, или оставяше емоциите си да му повлияят, като ме повишаваше с надеждата, че ще получи възможност да прекара повече време с мен? И как щеше да е възможно да си съпернича с останалите потенциални кандидати за принцепс, някои от които щяха да са с десет години по-възрастни от мен, вероятно дори сенатори?
Поех си дълбоко въздух, след което се опитах да го помоля по дипломатичен начин.
— Електор — започнах, — аз не мисля…
— Няма да те притискам — прекъсна ме той, след което преглътна и колебливо ми се усмихна. — Чувствай се напълно свободна да откажеш предложението. Ти можеш да бъдеш принцепс и без… — Андън се беше изчервил. — Не е нужно — промени думите си той. — Аз… републиката… ще ти бъде признателна, ако го направиш.
— Не зная дали имам такава дарба — отвърнах. — Нужен ви е някой много по-добър, отколкото някога бих могла да стана аз.
Андън ме хвана за ръцете.
— Ти си родена да промениш републиката. Джун, няма по-добър кандидат от теб.
Дей
В началото лекарите не ме харесаха. Чувството, естествено, беше до голяма степен взаимно — и аз не бях имал най-приятните преживявания в болници.
Преди два дни, когато най-накрая бяха успели да ме свалят от балкона на Кулата на Конгреса и успокоиха огромното множество от хора, които ме аплодираха, те ме завързаха в една линейка и ме отведоха в болницата. Там счупих очилата на един лекар и изритах металните табли, когато се опитаха да проверят дали имам контузии.
— Ако ме докоснете и с пръст — отсякох им аз, — ще ви счупя проклетите вратове. — Наложи се персоналът на болницата да ме завърже. Крещях до пресипване името на Идън, настоявах да го видя, заплашвах да изгоря цялата болница, ако не го доведат. Виках името на Джун. Крещях, че искам доказателство, че патриотите са освободени. Поисках да видя тялото на Киеде, умолявах ги да й осигурят подходящо погребение.
Те излъчваха на живо реакциите ми пред публиката, защото тълпите, които се бяха събрали пред болницата, искаха да се уверят, че ме лекуват пълноценно. Но постепенно се успокоих и след като ме видяха жив, тълпите в Денвър също започнаха да се усмиряват.
— Това не означава, че няма да бъдете внимателно наблюдаван — обясни ми лекарят, докато ми даваха чифт републикански ризи и военни панталони. Той мърмореше, за да не могат охранителните камери да уловят какво казва. Едва можех да различа очите му през свирепия поглед зад миниатюрните му кръгли очила. — Но вие сте безусловно помилван от Електора, а брат ви Идън ще пристигне в болницата всеки момент.
Останах безмълвен. След всичко, което се беше случило, откакто първоначално Идън беше поразен от заразата, едва можех да проумея факта, че републиката щеше да ми го върне. Всичко, което можех да направя, бе да се усмихна на лекаря през стиснати зъби. Той отвърна на усмивката ми с изпълнено с неприязън изражение, докато продължаваше да ми обяснява резултатите от изследванията и къде щях да живея, след като всичко това приключеше. Знаех, че той не иска да бъде тук, но не го казваше на глас, не и пред всичките тези включени камери. С периферното си зрение видях един монитор на стената, който ми показваше какво правеха с Джун. Тя, изглежда, бе в безопасност и бе подложена на същите изследвания като мен. Но безпокойството, заседнало в гърлото ми, отказваше да отмине.
— Има едно последно нещо, което бих искал да ви споделя насаме — продължи лекарят. Слушах го с половин ухо. — Доста важно. Нещо, което открихме на рентгеновата ви снимка, за което трябва да знаете.
Наведох се напред, за да го чувам по-добре. Но точно в този миг интеркомът в стаята се включи и силно закънтя.
— Идън Батаар Уинг е тук, докторе — съобщи гласът. — Моля, информирайте Дей.