Дей ме придърпа толкова близо, че носовете ни можеха да се докоснат.
— Обичам те.
Сърцето ми трепна развълнувано от страстта в гласа му, но в същото време пресметливата част от мозъка ми мигновено избухна. Крайно невероятно — подигра се тя. — Само преди месец той дори не знаеше, че съществуваш. Затова изтърсих:
— Не, не е така. Все още не.
Дей смръщи вежди, сякаш го бях наранила.
— Говоря сериозно — рече той, близо до устните ми.
Бях безпомощна срещу копнежа в гласа му. И все пак. Това са просто думи на едно превъзбудено момче. Опитах се да се насиля да изрека мислите, които минаваха през ума ми, но те замръзнаха на върха на езика ми. Как бе възможно да е толкова убеден в това? Аз със сигурност не разбирах всичките тези странни чувства вътре в мен — дали бях тук, защото го обичах, или защото му бях задължена?
Дей не изчака отговора ми. Една от ръцете му се плъзна около кръста ми, опря се в гърба ми и ме придърпа по-близо, за да седна върху здравия му крак. Изпъшках. Тогава той опря устните си до моите и устата ми се разтвори. Другата му ръка се пресегна, за да докосне лицето и врата ми — моментално усетих грубите му и същевременно изящни пръсти. Дей бавно отмести устни, за да целуне крайчеца на устата ми, после бузата и накрая брадичката. Гърдите ми вече бяха плътно притиснати до неговите, а бедрото ми се докосваше до меката издатина на таза му. Затворих очи.
Усещах мислите си неясни и отдалечени, скрити зад трептяща мъгла от топлина. Потиснатите практични детайли в ума ми се бореха да излязат на повърхността.
— Киеде си тръгна преди осем минути — успях да си поема въздух и да промълвя през целувките на Дей. — Ще ни очакват да се появим след двадесет и две.
Дей прокара ръка през косата ми и нежно отдръпна назад главата ми, за да открие врата.
— Нека почакат — промълви той.
Усетих как устните му се движеха по кожата на гърлото ми, всяка целувка ставаше по-разпалена от предишната, по-припряна, по-настоятелна, изпълнена с повече копнеж. Устните му се върнаха на моите и усетих как последните остатъци от самоконтрол му се изплъзваха, заменени от нещо инстинктивно и дивашко. Обичам те — опитваха се да ме убедят устните му. Те ме караха да се чувствам толкова слаба, че бях на границата да се сгромолясам на пода. В миналото бях целувала няколко момчета… но Дей ме караше да се чувствам така, сякаш не бях целувана никога преди. Сякаш светът се беше превърнал в нещо маловажно.
Внезапно той се отдръпна и тихо изпъшка от болка. Видях как затвори и стисна здраво очи, след което си пое дълбоко въз дух, треперейки. Сърцето ми блъскаше яростно в гърдите. Жарта между нас изчезна и мислите ми се върнаха обратно на мястото си, като си спомних с бавно, потъващо усещане къде се намирахме и какво имахме все още да свършим. Бях забравила, че водата продължаваше да тече — ваната беше почти пълна. Протегнах се и затворих крана. Усетих хлад по краката си, когато докоснах плочките на пода. Цялата пламтях.
— Готов ли си? — попитах аз и се опитах да се успокоя.
Дей кимна безмълвно. Мигът си беше отишъл — блясъкът в очите му беше избледнял.
Сипах малко течен сапун във ваната и разплисках водата около него, докато не се разпени. След това взех една от кърпите, окачени в банята, и я увих около кръста на Дей. Сега оставаше неловката част. Той успя да бръкне под кърпата и да разхлаби панталоните си, а аз му помогнах да ги свали. Кърпата покриваше всичко, което трябваше да скрие, но аз все пак извърнах очи.
Помогнах на Дей, който сега не носеше нищо друго, освен кърпата и медальона си, да се изправи и след известно усилие успяхме да вкараме здравия му крак във ваната, така че аз да мога внимателно да го спусна във водата. Бях се съсредоточила да държа контузения му крак нависоко, за да остане сух. Дей стискаше зъби, за да не изкрещи от болка. Когато успя да се настани във ваната, бузите му бяха подгизнали от сълзи.
Трябваха ми петнадесет минути да го изтъркам и измия косата му. Когато приключихме, му помогнах да се изправи и затворих очи, докато той взе една суха кърпа и я уви около кръста си. Идеята да си отворя очите в този миг и да го видя гол караше кръвта да се движи буйно във вените ми. Как ли изглежда едно голо момче? Чувствах се ядосана от това, че не можех да скрия руменината си. Тогава мигът свърши — измъкването му от ваната ни отне още няколко минути. Когато най-накрая беше готов и седнал на капака на тоалетната, аз отидох до вратата на банята. Не бях забелязала, че по-рано някой бе открехнал вратата и бе мушнал чифт нови войнишки униформи, отредени за нас. Армейско облекло на пехотна дружина с копчета от Невада. Щях да се чувствам странно отново да бъда войник на републиката. Все пак ги взех.