Дей леко ми се усмихна.
— Благодаря. Хубаво е да се почувстваш чист.
Болката, изглежда, го беше върнала към най-лошите му спомени от последните няколко седмици и сега емоциите бяха недвусмислено изписани на лицето му. Усмивките му бяха половинчати. Сякаш голяма доза от щастието му беше престанала да съществува в нощта, когато бе изгубил Джон, и беше успял да съхрани само една мъничка частица, която бе запазена най-вече за Идън и Тес. Тайно се надявах, че беше запазил част от щастието си и за мен.
— Обърни се и си сложи дрехите — наредих аз. — И ме изчакай пред банята. Ще бъда бърза.
Върнахме се във всекидневната със седемминутно закъснение. Рейзър и Киеде ни очакваха. Тес седеше сама в ъгъла на дивана със сгънати до брадичката колена и ни наблюдаваше предпазливо. Миг по-късно усетих аромата на печено пиле и картофи. Очите ми се стрелнаха към масата в трапезарията, където изискано бяха наредени четири пълни с храна чинии, които ни подканяха. Опитах се да не реагирам на миризмата, но стомахът ми изкъркори.
— Отлично — рече Рейзър и ни се усмихна. Погледът му се спря върху мен. — Хубаво сте се измили и двамата. — След което се обърна към Дей и поклати глава. — Уредихме да донесат вкусна храна, но тъй като ти предстои операция през следващите няколко часа, ще ти се наложи да държиш стомаха си празен. Съжалявам… зная, че сигурно си гладен. Джун, моля, заповядай.
Очите на Дей също бяха насочени към храната.
— Просто чудесно — измрънка той.
Присъединих се към другите на масата, докато Дей се опъна на дивана, като се опита да се настани колкото може по-удобно. Възнамерявах да взема чинията си и да отида да седна до него, но Тес ме изпревари и се настани на ръба на канапето, така че гърбът й докосваше Дей. От време на време, докато Рейзър, Киеде и аз се хранехме мълчаливо на масата, скришом хвърлях погледи към дивана. Дей и Тес си говореха и се смееха свободно като двама души, които се познават от години. Концентрирах се върху храната — жарта от нашата любовна среща в банята все още гореше по устните ми.
Отброих пет минути наум, когато Рейзър най-сетне отпи от питието си и се облегна назад. Наблюдавах го внимателно и все още се чудех защо един от водачите на патриотите — лидерът на група, която винаги бях асоциирала със свирепост, — беше толкова учтив.
— Госпожице Ипарис — обърна се към мен. — Какво знаете за нашия нов Електор?
Поклатих глава.
— Опасявам се, че не много.
До мен Киеде изсумтя и продължи енергично да яде вечерята си.
— Срещала сте го преди това обаче — каза Рейзър и разкри това, което се надявах да запазя в тайна от Дей. — В нощта на бала, който беше организиран, за да се отпразнува залавянето на Дей? Той ви целуна ръка, нали така?
Дей прекъсна разговора си с Тес. Сърцето ми се сви.
Рейзър не изглеждаше да е забелязал смущението ми.
— Андън Ставрополос е интересен млад мъж — заяви той. — Покойният Електор много го обичаше. Сега, когато Андън е Електор, сенаторите са разтревожени. Хората са недоволни и въобще не им пука дали той е различен от предишния Електор. Без значение какви речи държи Андън, за да им угоди, всичко, което те виждат в него, е един богаташ, който не знае как да облекчи страданията им. Разгневени са на Андън, защото позволи екзекуцията на Дей да бъде изпълнена, затова че го издирва, затова че не казва нито дума против политиките на баща си, затова че обяви награда за намирането ти… списъкът е дълъг. Покойният Електор управляваше армията с желязна хватка. Сега хората виждат просто едно момче крал, което има възможност да се издигне и да стане друга версия на баща си. Това са слабостите, които искаме да използваме, и това ни води до плана, който към настоящия момент имаме наум.
— Изглежда, че знаеш доста неща за младия Електор. Освен това изглежда, че знаеш доста неща и за това какво се е случило на тържествения бал — отвърнах аз. Повече не можех да сдържам подозренията си. — Предполагам, че това е така, защото ти също си бил сред гостите в онази нощ. Ти трябва да си офицер от републиката… но не с достатъчно висок чин, за да се срещнеш с Електора. — Внимателно огледах пищните кадифени килими и гранитни плотове в стаята. — Това е твоята реална офицерска квартира, нали?